Завъртяно Съвършенство

13 / Първи стадий на прозрение

| Скайлър |

Днес ми е непосилно да смогна с темпото, което прескачат събитията. Първо Доминик, който поради леки вълнения. Но сега Мейсън буквално ме разтриса из основи.

Чувствам се истински желана от дълго време насам. Заравям пръсти в меките кафяви вълни, които винаги са диви и разпуснати върху главата му, подръпвам леко и стена тихо срещу устните му, мислейки само за едно нещо. Искам го. Сега.

- Ела у нас. - изплъзва се преди да спра голямата си уста. Е...можеше да не му го сервирам така. Но както винаги цялото притеснение напуска тялото ми при вида на чаровната му усмивка.

Но изведнъж съзрявам пръсти, които сграбчват рамото му и го отскубват от ръцете ми. И разбира се побеснял Доминик стои насреща, хвърляйки невидими ножове посока двама ни. Стрелвам Мейсън с паникьосан поглед, но той не изглежда никак уплашен, а дори бих казала се забавлява. Да му имам спокойствието!

- Кой подяволите си ти и защо пъхаш езика си където не му е работата? - незнам дали е от виното или наистина Доминик почва да издава багажа. Буквално мога да видя как изпушва.

- Мейсън Левис и мисля, че езикът ми е където принадлежи. - поглежда към мен и трапчинката му ми се усмихва. Почти се разтопявам като шоколад под силно слънце. Още усещам ненатрапчивия вкус на мента и усуквам език в опит да събера остатъка по стените на устната си кухина.

- Да, а аз съм Скалата! С кого си мислиш, че се занасяш? - сбръчках вежди при надутото представление, което Доминик изнася. Не исках да си вадя заключения, но те ето - той е пълен задник.

В следващата секунда нещата се развиха с мълниеносна скорост. Доминик отблъсква Мейсън със сила като изобщо с не го подмества от мястото му, обаче в очите на Мейсън пламва огън. Доминик няма мускулната маса да възтържествува и определено му липсва опитът на Мейсън, което крещи с главни букви, че ако се сбият може бъде смазан като буболечка. Разумът ми размахва червен флаг, когато Мейсън се втурва напред и го хваща за яката. Немога да повярвам какво се случва пред очите ми!

- Не ми пука дали ми вярваш или не, богаташче. А сега ако искаш да ми лазиш по нервите знай, че мога да те докарам до болница. - изсъска и го пусна рязко, карайки го да се олюлее. Доминик изглеждаше меко казано бесен и ръцете му се свиха в юмруци.