Завъртяно Съвършенство

26 / Затишие... [ Част 1 ]

Изпитвала съм неприязън към хора преди, но те се броят на пръстите на едната ми ръка. Не съм отмъстителен човек и не действам в името на омразата. Въпреки това искам да видя Деклан да страда заради злите си деяния. Безсрамно ме използва като оръжие срещу човека, когото харесвам, и аз му позволих. Нещото, което не понасям за нищо на света, е да бъда манипулирана. Обещах си, че след поредицата егоистични действия от Люк повече никого няма да ме дърпа на конци. Но това е само началото на проблемите. Той също така опита и дори успя да предизвика зверска ревност у Мейсън, и не от типа, която е безобидна и сладка. Искаше да видя тъмнината и да побягна с подвита опашка. Но той не знае, че съм заровена твърде дълбоко в емоции, за да позволя на една лоша случка да помрачи всичките светли моменти.

Пускам водата под душа и след няколко секунди, в които изчаквам тя да се затопли, влизам, оставяйки се на релаксиращото чувство. Водата се стича по тялото ми и тъмните ми едри къдрици се разпадат под тежестта. От начало не усещам допира на две мъжки длани, увиващи се около ханша ми. Опитвам да се обърна на пръсти, но тялото ми в миг е прилепено към едно значително по-голямо и същевременно контролирано, бавно дишане повява близо до ухото ми. Отпускам се в ръцете и облягам глава на силните му гърди.

- Помислих, че се е докопал до теб по неговия си долен начин и... - спира да си поеме дъх, докато усещам яростта му към самия себе си. - ...дявол да ме вземе, но в този момент се почувствах безпомощен. - гласът му е толкова тих, че почти го губя на фона течащата вода. Не казвам нищо и държа очите си затворени, докато пръстите му милват кожата на ръцете ми. Накърнената му мъжка гордост го издава както при всеки мъж. - Когато те видях да влизаш с него в залата исках единствено да те привлека към себе си и да покажа на всички, че си само моя, че никой никога не може да те отнеме от мен.

Моя. Обикновено бих сметнала за варварско да ме приватизират по този начин, но от неговата уста звучи точно намясто. Не искам да съм ничия друга.

Вниманието ми е отвлечено, когато започва да поставя нежни целувки по врата и рамото ми. Въздъхвам тихо и вдигам ръка да прокарам пръсти през мократа му коса. По-дълга е от обикновено и пада върху челото му, но ми харесва. Усещам бързо набъбващата му ерекция притискаща се ниско срещу гърба ми и ахвам в изненада.

- Отново?

- Можеш ли да ме виниш? Тялото ти ме подлудява, ангелче. - гласът му е натежал от възбуда и в следващия миг гърдите ми изпълват дланите му, и несъзнателно позволявам на тих стон да се освободи от гърдите ми. Решавам, че няма причина да не се оставя в опитните му ръце за пореден път днес.