🐰𝑴𝒚 𝑩𝒖𝒏𝒏𝒚 🐰 《𝒌.𝒕𝒉 ~ 𝒋. 𝒋𝒌》[✔]

🧸21🧸

Юнги : Джънкук....Куки , добре ли си? - попита Юнги хьонг докато чукаше по вратата на баняна .

Юнги : Джънкук, отвори вратата ! - почти извика

Куки : Остави ме сам- казах хлипайки

Юнги : Моля те ,.отвори!

Куки : Тръгнаха ли си Джимин и Техьонг ?

Юнги : Да - отключих вратата , а Юнги ме придърпа към него и ме прегърна силно, а аз се сгуших в него

* Ретроспекция *

Всички без Джимин и Техьонг се бяхме събрали в общатата къща на момчетата . Не след дълго и те дойдоха .

Джимин : Здравейте!

Всички : Здравей !

Джимин :Искахме да знаете , че ние с Техьонг...сме заедно ! - каза и се хванаха за ръце . В този момент ми се прииска да умра, сълзичките ми напираха - Дойдохме да ви кажем и ще тръгваме !

Джин : Радвам се за вас!

Намджун : Честито!

Хосок : Честито!

Аз и Юнги хьонг нищо не казахме

Джин : Юнги, няма ли да кажеш нещо ?

Юнги : Ъм, да браво на вас - каза и ме погледна. Станах и отидох в банята, заключих вратата и седнах на плочките докано се давех в собствените ми сълзи.

*Край на ретроспекцията *

Куки : Хьонг , не мога повече....искам да умра - стиснах крайчетата на суичара му

Юнги : Не говори така , мъник! Всичко ще се оправи,.обещавам ти !

Куки : Благодаря ти ,хьонг ! Ти винаги ми помагаш , а аз нищо не правя в замяна!

***

През изминала вече една седмица, мъника буквално се поболя . Човек можеш да каже че има проблем с психиката. Той започна да се самонараняма, като се режеше. Най-различни мисли минаваха през главата на малкото зайче. Един ден той не можа да издържи и си събера нещата в раничката си , без тези които Техьонг му бе купил и се запъти към сиропиталището , той щеше да се върне отново там , там където го пребиваха и тормозеха по най-различни начини.