🐰𝑴𝒚 𝑩𝒖𝒏𝒏𝒚 🐰 《𝒌.𝒕𝒉 ~ 𝒋. 𝒋𝒌》[✔]

🧸42🧸

Момчетата закусиха и тръгнаха  към фирмата.  Пътуваха около 10 минути и пристигнаха . Слезнаха от колата и влезнаха във фирмата . Техьонг хвана малкия за ръчичка и тръгнаха    към асаньора , а малкия постоянно се въртеше и оглеждаше. Качиха се в   асансьора  който беше от стъкло (дано да ме разбрахте какъв асаньор имам предвид) и големия натисна копчето за последния  етаж , а именно 25-тия .  Изведнъж малкия започна да плаче и трепери .

Техьонг:  Мъниче, какво има?

Куки  : С-страх ме е....много е високо

Техьонг : Ами на виенското колело, не те беше страх

Куки : Д-да ама там не беше толкова много високо....ХЬОНГ- заплака по силно  мъника

Техьонг : Спокойно мъниче, тук съм - гушна го , а малкия зарови глава в якето  на големия,  като го стискаше здраво . Излезнаха от асансьора и се запътиха  към офиса на Техьонг. 

Секретарката : Добро утро,  г-н Ким ! - посрещна ги секретарка на Техьонг.

Техьонг : Добро да е ! Искам да ми донесеш документите за да ги попълня !

Секретарката : Да господине! 

Техьонг и Куки влезнаха в офиса и седнаха на дивана,  като големия взе Куки в скута си .

Техьонг  : По-добре ли си, бебче?

Куки : Да , хьонг!

Техьонг  : Взе ли си нещо с което да си играеш ?

Куки  : Да , но останаха в колата!

Техьонг : Ще отида да ги взема , теб страх ли ще те ако останеш сам ?

Куки : Не

Техьонг  : Добре - каза и излезе от офиса си .

Минаха се 5 минути и вратата на офиса се отвори . Малкия си помисли че е хьонга му но всъщност през нея влезе секретарката на Техьонг. Тя остави нужните документи на бюрото и се обърна към малкия и го огледа .

Секретарката: Какво си ти , и защо имаш уши и опашка?

Куки  : А-аз съм х-хибрид

Секретарката : Хибрид ? Пхах ! - засмя се

Куки : Да

Секретарката : И как се казваш?

Куки:  Ку...Джънкук

Секретарката : Какъв си на шефа ?

Куки : Г-гадже

Секретарката : О боже ,не мога повече - засмя се силно - та ти на колко си ? - попита Куки , който вече беше с насълзени очички

Куки  : Н-на 15 - тогава секретарка се засмя по-силно

Секретарката : И ти си мислиш че шефа би обичал петнадесет годишен пикльо...по скоро ще те използва за да задоволи нуждите си и ще те изхвърли на улицата кано....тогава той ще заобича мен и за него ти вече няма да съществуваш

Куки  : Н-не е в-вярно - каза вече плачещия Куки - Хьонг не би го направил

Секретарката : Ще видиш....ай защо му е да обича отрепка като теб.....та ти си грешка на природата - засмя се и напусна офиса , оставяйки малкия Куки да плаче на дивана,  като се беше свил на топка.