𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^1^

~Четири години по-рано~

- Закъснявам!- казах аз сама на себе и изхвърчах от апартамента. Отново закъснявах! Господинът отново ще ме скастри!

- Защо животът е толкова жесток!- казах на глас, докато вървях бързо към школата си по математика, а хората ме гледаха странно, защото бях сама.

Имах точно 15 минути до началото на часа, а пътят е повече от 20 минути! Как се очаква да стигна толкова бързо?!

Всеки понеделник тази жена идва в нас и започва да ме разпитва някакви работи и накрая закъснявам! Вече ме е страх да издам шум в нас, за да не дойде отново.

Изведнъж се блъснах в нещо и се преземих на земята. Браво! Отново се забавих!

- Извинете!- каза дълбок мъжки глас и в следващия момент видях ръката на въпросния човек, изпъната срещу мен. Хванах я и се изправих.

- Аз се извинявам!- казах аз и се поклоних леко, след което отново изхвърчах със светлинна скорост към школата.

След 10 минути бях пред високата сграда. Влезнах вътре и започнах да се изкачвам по стръмните стълби нагоре.

Минути по-късно бях пред вратата на школата. Поех си дълбоко въздух, защото знаех какво ме очаква, след което натиснах дръжката и отворих вратата.

- Днес 13. 02. 2016г. ( понеделник) Вие, г-це Ким отново закъсняхте за урока си по математика, но какво ли се учудвам?! Това не е за първи път!

- Седнете! Ще имате допълнителна домашна!- каза господина и аз се поклоних, след което седнах на мястото си.

Уникално! Сега и допълнителна домашна ще имам! Просто перфектно!

~Една година по-късно~

Днес, 13. 02. 2017г. (Вторник) имам конкурс по рисуване. Часът е точно 13:00, а аз излизам от апартамента си сега, защото пътят е 20 минути, а самият конкурс започва в 13:30 часа, така че имам време.

Заключих вратата и слезнах надолу по стълбите. Излезнах от нас и започнах да вървя по спокойните улички на Сеул.

Бях си сложила слушалки и слушах бавни песни, докато се наслаждавах на времето. Днес беше слънчево. Времето все още беше студено, но пък беше по-приятно от обичайното. Все пак имаше слънце!

Вървях и блеех наоколо, когато се блъснах в нещо и паднах на земята.

- Извинете!- каза мъжки глас и в следващия момент видях ръката на въпросния човек, изпъната срещу мен. Хванах я и се изправих.