Хората казват, че ще е готино да знаят какви са били и какво са правили в предишния си живот, ако въобще е имал предишен живот, но за Шяоджун не е така. Знанието за това какъв е бил и какво е изгубил го побъркваше. Знанието за всичко го нараняваше. Любовта към човека, който не го познаваше беше болезнена. Той помнеше и това беше неговото проклятие. Има една цел и една мечта, и тя беше... Той.