I will find you

8

•15.04.2020г•

С влизането в класната стая, Хендери веднага кръстоса погледа си с този на Янг Янг. Момчето веднага се изправи от мястото си, а Хендери се напрегна. Не искаше да говори с него.

Шяоджун видя некомфортността на Хендери, когато Янг се приближи към тях.

- Хендери, трябва да поговорим.

- Няма за какво да говорим. - Отряза го, а това не се хареса на Янг Янг.

- Не се прави на сърдит.

Хендери се засегна. Янг се държеше много студено към него и това го заболя. Да, не чувстваше почти нищо към другото момче, но това не означаваше, че за този период от време не се е привързал към него поне малко.

- Янг, не искам да разговарям с теб, поне за сега.

- Тогава няма да разговаряме. Аз ще говоря, а ти ще слушаш.

Янг Янг хвана ръката му с цел да отидат някъде другаде, но Шяоджун реагира бързо и хвана неговата, с която държеше ръката на Хендери.

И двамата погледнаха към другото момче, което до преди малко само слушаше.

- Мисля, че Хендери беше ясен, че не иска да говори с теб.

Лицето на Шяоджун беше безизразно, но очите му показваха колко всъщност се е ядосал.

- Не се меси, където не ти е работата.

Шяоджун стисна челюстта си. Точно това му е работата. Да защитава Хендери. Да не позволява никой да го нарани.
Но нямаше как да му каже това.

- Нямаше да се меся, но Хендери очевидно не иска да говорите, а ти го нараняваш.

Янг Янг осъзна, че стискаше прекалено силно китката на Хендери и той беше направил болезнена физиономия.

Янг го пусна, а Шяоджун последва примера му. По-малкия излезе от стаята, решавайки че няма желание да кара часа си.

- Как е ръката ти? - Шяоджун надигна нежно неговата и я огледа.

Хендери се смути от жеста му. Тръпки полазиха по тялото му от допира му.

Отново онова чувство, както и при първата ни среща.
Беше ли уместно да повдига темата за това? Не. Вероятно само той усещаше тези промени в себе си. Тези нови и неразбираеми чувства за него. Ако му кажеше за тях щеше да го смути и вероятно да го отдръпне от себе си.