•17.08.1713г.•
Двете момчета тичаха през гората, а виковете от хората зад тях се усилваше.
И двамата нямаха сили.
Краката им едва ги държаха, но трябваше да се скрият.
Едното момче беше хванало ръката на другото, което тичане малко зад него, за да е сигурен, че той е до него и няма да изостане много.
- Джунии. - Простена от умора по-малкия. - Не мога повече.
- Не, Куанхюнг. Тичай. Само още малко потърпи.
- Не мога. - В очите на по-малкия се заформиха сълзи.
Не искаше да се предава, но силите му го напускаха. Не беше спал добре в последните дни и освен това патрулирането му през нощта и ходенето по петите на Шяоджун през деня, си казваха думата. Беше много изморен и не усещаше краката си, които постоянно се препъваха и забавяха и двамата, но въпреки това се опитваше да не изостава.
Шяоджун спря, карайки и Куанхюнг също да спре.
- Джуни? - По-малкия го погледна объркано, докато се опитваше да нормализира ритъма на сърцето си.
- Качи се на гърбът ми. - Каза веднага той, като се обърна с гръб към него. Приклекна леко, за да може другия да се качи по-лесно на гърбът му.
- Не, Джуни. Така ще се измориш повече. - Протестира Куанхюнг.
Най-много мразеше да му бъде в тежест, а само така се чувстваше.
- Не трябва да спираме, Куанхюнг. - Каза ядосано, контролирайки гласа си. - Скачай скоро ще ни настигнат.
Без повече да се колебае малкия се качи на гърбът му, а веднага след това Шяоджун отново се затича.
Да, по-бавно от преди, но беше нормално. И не му пречеше. Интересуваше го само, че другия е при него и щеше да бъде защитен.
Той щеше да умре, но нямаше да докоснат Куанхюнг.
Нямаше да го позволи.
- Джуни. - Отново проговори Куанхюнг, привличайки цялото внимание на Шяоджун. - Там. - Куанхюнг протегна ръката си, посочвайки на по-големия мястото.
Шяоджун дори не го огледа преди да се затича натам.
Вярваше абсолютно на момчето върху себе си.
Ако той смяташе, че мястото е подходящо да се скрият, Шяоджун щеше да му се довери изцяло.
Заставайки на ръба на вдлъбнатата река, Куанхюнг слезе от гърба на по-големия и слезе долу, цопвайки в плитката рекичка, мокрейки обувките си и долната част на традиционното си китайско кимоно.
Шяоджун бързо го последва.
आप पढ़ रहे हैं
I will find you
कल्पित विज्ञानХората казват, че ще е готино да знаят какви са били и какво са правили в предишния си живот, ако въобще е имал предишен живот, но за Шяоджун не е така. Знанието за това какъв е бил и какво е изгубил го побъркваше. Знанието за всичко го нараняваше...
