•15.04.2020г.•
На сутринта Хендери едва стана. Беше изтощен от вчерашните си мисли.
Не искаше да ходи на училище. Не искаше да се среща с Янг Янг.
Искаше само да си стои в стаята и да не се показва на никого в следващите двайсет години.
Но не се случи, както го искаше.
След като изобщо не пожела да стане от леглото си и да се оправи за училище, майка му се качи при него и веднага го накара.
Сега Хендери с нежелание вървеше по коридора към стаята си.
Не искаше да вижда Янг. Беше го срам да говори с него, зареди снощната случка.
Не знаеше защо той се чувстваше по този начин, а вероятно Янг Янг изобщо не му пукаше.
Въздъхна.
Няма от какво да го е срам. Янг Янг трябва да се срамува и да не искаше да си покаже носа навън, а не той.
- Хендери. - За миг изтръпна , чувайки името си. Обърна се бавно и все едно камък му падна от сърцето щом видя Шяоджун пред себе си. - Хендери, нали? - Шяоджун се направи, че не беше сигурен за името му.
- Да. Здравей, Шяоджун. - Усмихна му се леко.
- Има ли нещо? Добре ли си?
- Не. Добре съм.
Шяоджун му кимна леко, показвайки му, че няма да любопитства и с това успокои момчето пред себе си. Не искаше да го притиска да казва неща, за който не е готов. Щеше да му спечели доверието, но този път щеше да е както трябва.
_______________
•
18.09.1827г•
На Шяоджун му беше много трудно.
Въздуха беше мръсен, зареди тежкия дим от автомобилите по пътя.
Искаше безумно много да намери Куанхюнг. Да го види, да го прегърне, да го целуне, да го докосне, да му каже, че го обича повече от всичко друго, да види отново усмивката му. Имаше чувството, че не го беше виждал от цяла вечност, което ако се замислеше не беше далеч от истината.
Не знаеше какво трябва да очаква в този си живот, но знаеше само едно. Искаше си Куанхюнг.
Искаше този им живот да го прекарат като в приказка, да са щастливи заедно и никой да не се опитва да ги раздели.
................
- Куанхюнг?
Шяоджун не беше сигурен дали момчето на няколко метра от него е то, но трябваше да се увери.
Разбута хората около себе си, за да си проправи път към момчето, което ходеше на няколко метра от него. Хората с мръщене и неприязън го гледаха, когато ги избутваше леко. Но на него не му пукаше какво мислят хората.
YOU ARE READING
I will find you
Science FictionХората казват, че ще е готино да знаят какви са били и какво са правили в предишния си живот, ако въобще е имал предишен живот, но за Шяоджун не е така. Знанието за това какъв е бил и какво е изгубил го побъркваше. Знанието за всичко го нараняваше...
