I will find you

23

- Лукас пострада! - Янг разпозна разтревоженият глас на Чонло.

- Какво?!

- Ела, веднага! В Тен сме! - Чонло му затвори, а Янг остава заслушан в краткото пиукане, което му уведомяваше, че са му затворили.

Янг погледна към Сиченг, който продължаваше да седи с гръб към него и стисна устни. Може би, не беше писано да си оправят окончателно отношенията.

Янг обърна гърбът си на другата страна и се затича към домът на приятеля си. Ярост и притеснение преобладаваха в него. И леката горчива нотка на разочарование допринасяше за яда му.

Бързо стигна до домът на приятеля си, не беше далеч, което го зарадва. Позвъня на вратата. Знаеше, че е заключено, дори и момчетата вътре да го очакваха.

Щракането на ключа в ключалката, потвърди думите му. Тен си беше такъв.

- Как е? - Янг не изчака покана, а и Тен, щом го видя, му беше направил място да влезе.

- Не много.

Янг се отправи към всекидневната. Познаваше домът на Тен като своя собствен. Щом навлезе в стаята, погледа му фокусира първо Чонло, който се изправи и чак тогава се премести на лежащото момче.

- Какво е станало?

- Забърках се с неподходящите хора. - Изпъшка приятелят му.

Лицето му беше насинено. В ноздрите му стърчаха двете малки, памучни тампончета, червеникавата течност си прокрадваше бавно, но сигурно, път навън. Устната му беше пукната, но не кървеше.

- Как така? С кои?

- Просто се блъснах в една група и те ме подредиха.

- Просто така? - Сиченг беше скептичен. Не че наричаше приятелят си лъжец, но никой не би нападнал никого без причина.

- Бяха пияни. - Лукас видя лекото присвиване на дясното око на Сиченг.

Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че става така, когато не вярваше на някого. Янг имаше този неприятен тик.

- И леко им се ядосах.

- Леко?

- Добре де. Обидих ги и блъснах единият, и ме нападнаха. - Призна накрая.

- Защо, идиот такъв?

- Просто им се изнервих и не можах да се спра.

Янг ясно и демонстративно извъртя очи.

- Можеше да си в болницата, кретен!