I will find you

25

11.05.2020

Сиченг дълго мисли над думите на Ронджун. Беше глупаво и прекалено детинско да не го изслуша. Нараненото му сърце просто го подтикваше да избяга. Да се скрие и да не позволява отново да бъде наранявано. Но не можеше, колкото и да искаше да го послуша. Другата част от сърцето му, тази, която продължаваше да копнее за Янг Янг и искаше най-накрая да е с него, беше по-силна. И Сиченг не можеше да не я послуша. Трябваше да разкрие пред Янг много неща и вече трябваше да спре да бяга.

Беше притеснен и леко уплашен, и развълнуван. Чувствата в него бушуваха и никой не би разбрал как се чувства. Това, което другите виждаха беше безизразното му лице, на което не се четеше кой знае каква емоция. Няколко пъти си мислеше да звънне на Янг и да го накара да поговорят точно тук и сега, но във всичките пъти се отказваше. Искаше да го намери и единственото място, на което би бил е отвън с останалите. И Сиченг, колкото да не му се искаше да вижда Лукас се запъти устремено натам.

Нямаше проблем с Тен. Той беше приятен тип, леко рязък за вкуса на Сиченг, но нищо лошо нямаше срещу него. Чонло не го познаваше. Даже, когато се присъедини към групичката на Янг се учуди. Янг не допускаше всеки го.

Когато очите на Сиченг фокусираха, облегнатият на оградата, с цигара в уста Янг, Сиченг прехапа устните си за пореден път. Боляха го. Целите бяха в рани и кървяха при всяко мърдане на устата му. Това беше навик, който не харесваше, но единственият начин, с който се успокояваше.

Чонло пръв го забеляза и уведоми Янг за приближаването му, при което той веднага се обърна. Очите им се срещнаха и сърцата и на двамата запулсираха бързо. Янг остана на мястото си, гледайки през зелените решетки на оградата. Сиченг се доближи до него и издиша, установявайки със закъснение, че задържаше дъхът си. 

И двамата в началото не проговориха, загледани един в друг. Сиченг му се усмихна леко, което успокои Янг и отвърна на усмивката му. Всички останали ученици бяха в час, което успокояваше Сиченг, че ще говорят насаме без да ги прекъсват или да се притеснява, че някой слухти зад ъгъла.

- Да поговорим? - Сиченг пръв проговори, вече събрал достатъчно кураж.

Янг му кимна и се отдели от оградата, затичвайки се към отворените врати. Сиченг хвърли последен поглед към приятелите му и най-вече към Лукас, който не изглеждаше доволен от случващото се и Сиченг веднага го забеляза, карайки го да се усмихне, което накара Лукас да се изнерви повече. Нямаше повече да позволява на Лукас да ги разделя.