•03.10.1827г•
През изминалите дни, Шяоджун беше като сянка за Куанхюнг. Знаеше къде е през цялото време.
Не искаше да е като психопат, но това беше неговия Куанхюнг. Искаше да е до него през цялото време. Да го подкрепя. Да си говорят и да се смеят.
Жадуваше отново да е с него, но трябваше да е търпелив. Не можеше, колкото и да му се искаше, отношенията им да продължат както приключиха през 1713 година.
Куанхюнг от своя страна през тези дни усещаше, че е следян и се страхуваш да ходи сам по улиците. Все караше някой от приятелите си да го придружава, а дори понякога се самопоканваше в дома им.
Хващаше го параноя като е сам. Имаше чувството, че ще пострада ако ходише сам по улицата. Не се чувстваше безопасно и в къщата си, но не можеше да е с някого двайсет и четери часа, колкото да му се искаше.
От както се срещна с ненормалника, който му се нахвърли на улицата, не се чувстваше в безопасност.
Ами ако той го преследваше?
Студени тръпки полазиха по гърба му.
Не искаше да се чувства така. Не искаше да го е страх.
В полезрението му изкочи познатата фигура от онзи ден. Куанхюнг се напрегна, но когато съсредоточи погледа си, там не видя никого.
Имаше чувството, че се побърква.
- Гуанхенг. - Момчето до него го повика. - Добре ли си?
Гуанхенг погледна приятеля си и видя притеснения му поглед.
- Да, Йонг Кин. - Въздъхна.
Не беше добре. Побъркваше се и като се прибереше беше цялия под напрежение.
Йонг Кин погледна настрани и засече погледа си с този на Шяоджун. Йонг Кин въздъхна уморено. Познаваше се с Шяоджун от доста време и знаеше за ненормалните действия на приятеля си.
Съчувстваше на момчето до себе си. Предполагаше какво изпитва другия. Беше го изтрах да стои сам. Затова и все го питаше да го изпрати. По-ниския нямаше никакъв проблем. Харесваше му да прекарва време с Гуанхенг, но факта, че другия се оглеждаше хаотично на всички страни, и него напрягаше.
Стоеше между двамата и само на единия можеше да каже за чувствата на другия. Искаше да вразуми приятеля си. Виждаше, че другия се параноясва и искаше да говори с Шяоджун да престане. Не можеше да каже на другия за действията си на побъркания си приятел, но не можеше просто да гледа отстрани.
YOU ARE READING
I will find you
Science FictionХората казват, че ще е готино да знаят какви са били и какво са правили в предишния си живот, ако въобще е имал предишен живот, но за Шяоджун не е така. Знанието за това какъв е бил и какво е изгубил го побъркваше. Знанието за всичко го нараняваше...
