•15.04.2020г.•
Леката и самодоволна усмивка на Янг Янг изчезна в мига щом чу отговора на Хендери.
Той стисна ръце в юмруци и се принуди да се успокои. Не искаше да го удря и нямаше да го направи, само Хендери не трябва да казва нищо повече.
Янг Янг не трябваше да приема думите му много навътре, трябваше просто да продължи да се усмихва и да измисли някакъв остроумен коментар, но в това беше въпроса. Не му хрумна нищо, което да каже на другото момче.
Ядоса се от мисълта Сиченг да го мрази. Да, той го заряза, оставяйки го в неведение за причината. Да, той му каза, че не иска да има нищо общо с него, но Янг знаеше, че Сиченг не го мислеше. Познаваше момчето добре и беше на ясно, че колкото и да го е наранил, той нямаше да го намрази.
Но и дълбоко вътре в себе си знаеше, че думите на Хендери можеха да са верни и това издразни Янг.
Ако Сиченг наистина го мразеше, нямаше да го заговори онзи ден, нали?
- Янг. Аз-.. - Янг стисна челюст. Не го казвай, Хендери. - Съжалявам, не исках. - Каза го.
Хендери го гледаше с притеснени и загрижени очи, което ядоса повече другия. Янг се приближи до него, не му давайки да се отръпне, хващайки го за яката, дърпайки го към себе си.
- Майната ти, Хендери. - Изръмжа му Янг.
Хендери беше разширил очи и усети как по гърба му пробягват студени тръпки.
Беше се уплашил от Янг. Страхуваше се да не го нарани. А това не остана незабелязано от Янг, който се усмихна многозначително и го пусна.
Янг му обърна гръб, а Хендери не се опита да го спре.
_______________
•12.04.1713г.•
Принца и принцесата се разхождаха по малката градинка, любувайки се на природата.
Куанхюнг и още един охраната ходеха зад тях, не ги изпускайки от поглед. Никой от двамата не искаше да се случи нещо лошо на господарите им.
На Джен Су още и беше неловко зареди вчерашната случка, но Шяоджун се държеше така все едно не се е случило нищо. Принципно наистина беше така, но.. Тя на мястото на принца едва ли щеше да постъпи така.
Опита се да не мисли много за това и се наслаждаваше на компанията му, дори и да не разговаряха, тишината беше приятна.
YOU ARE READING
I will find you
Science FictionХората казват, че ще е готино да знаят какви са били и какво са правили в предишния си живот, ако въобще е имал предишен живот, но за Шяоджун не е така. Знанието за това какъв е бил и какво е изгубил го побъркваше. Знанието за всичко го нараняваше...
