War for speed

26.

Стоя замръзнала гледайки в очите, които честно казано не мислех, че ще видя повече на живо. Какво прави той тук? Не трябваше ли да е още в Италия или на следващото място, където ще има състезание? Да не би да има тук в Лондон някакво състезание? Не, не, състезанието тук мина отдавна, а баща ми не ми е казвал, че ще имат някаква работа тук.

-Алекса! Земята до Алекса! - чувам Габ да ме вика и Дънкан ме побутва по рамото, карайки ме да се обърна към тях.

-Какво? - питам объркана.

-Къде си се зазяпала? - смее се Гарет, докато Габ ме наблюдава по-внимателно.

-Извинявайте! Просто видях един, който се опита да имитира походката на Джаксън и нека кажем само, че не завърши добре. - засмивам се леко и се надявам номера да мине.

-Господи, защо не ни каза?! Това трябваше да се гледа! - присъединява се към смеха ми Дънкан.

-Ами беше прекалено запленително да гледаш и не успях да откъсна поглед. - измънквам и надигам чашата си отново, за да се скрия зад нея.

Другите се заговарят отново на някакви теми, а аз се опитвам да хвърля крадешком поглед пак натам, където беше Джейсън. Но ключовата дума се оказва "беше". Мястото сега там е празно, въртят се само някакви момичета наблизо. Но самият Джейсън го няма. Оглеждам бара отново, опитвайки се да го видя, но без успех. Поглеждам чашата си и виждам, че даже и до половината не съм стигнала. Няма как да съм толкова пияна, че да започнат да ми се привиждат неща. Срещам питащият поглед на Габ, но само клатя глава. След като така или иначе ми се привиждат неща, поне ще се напия, за да мога да обвиня пиянството ми за това. Съвсем ясно ми е, че това е странна логика, но точно в момента не ми пука, за това надигам чашата и я изпивам на екс.

-Някой иска ли по още едно питие?

Движех тялото си в ритъма на музиката, опитвайки се да избегна потното тяло на приятеля на ухажора на Габ, която в момента се усукваше около мускулестия мъж. Този приятел до мен беше крайно нахален и трябваше да се отърва от него. Едва ли щеше да ме последва в женската тоалетна, макар и да имаше всякакви индивиди, но аз нямах други опции. Приближих се до Габ и ѝ показах с жест на къде отивам преди да напусна дансинга и да се скрия в тълпата от хора. Вратата към женската тоалетна се появи пред мен и беше като спасителен пояс. Най-накрая далеч от нахалника.