War for speed

10.

Бързах, за да мога да хвана днешната проба на болида, но стотиците рокли около мен ми крещяха да остана и да ги пробвам. Не съм голям фен на обикалянето по магазините, но тези в Италия бяха нещо различно. Атмосферата беше друга. В торбите до мен имаше малки сладки разноцветни роклички за Сам, няколко за Габ и мен. Бях в един от най-известните италиански бутици с чаша шампанско в ръка. Тук наистина знаят как да се грижат за клиентите си.

-Добър ден, госпожице Рейс. - поздрави ме една руса жена, носеща изискан черен костюм. - Аз съм Бианка, днес ще съм вашият консултант.

Усмихнах й се и станах, за да я последвам. Тя се насочи към секцията с официалните рокли.

-От баща Ви разбрах, че си търсите нещо по-специално. Но какъв е вашия вкус, какво харесвате?

-Нямам точно определен стил, обличам това, което ми харесва или отговарящо на съответното събитие. - усмихвам се при спомена за безброй случаи, в които съм пазарувала заедно с Габ и как ме е карала да взимам дрехи, които не бих си и представила да облека. - Харесва ми да експериментирам. - усмихнах се на консултантката, която направо засия при думите ми.

-Сега ще подбера няколко рокли и аксесоари към тях. Вие може да отидете в пробната, ще съм при вас след пет минути.

И наистина беше при мен след пет минути, носеща цял куп рокли, а момиче зад нея побутваше количка с най-различни джунджурии в нея. Банковата сметка на баща ми щеше да олекне значително.

Кабинката в която ме пъхнаха, за да пробвам роклите, не беше просто кабинка, а половин стая, на която на всяка стена имаше по едно голямо огледало. Виждах всяка извивка от тялото си, всеки малък белег. Побързах да се напъхам в роклите, за да мога да свърша по-бързо и да отида на пробата на болида, но избирането на рокля и аксесоари отнемало наистина страшно много време.

Почти два часа по-късно, стоях в колата наета от баща ми и огромна усмивка на лицето. Имах съвършена рокля за събитието.

-Няма ли да ми кажеш какво си взе? - за сетен път попита баща ми.

-Не мисля, така или иначе ще видиш утре вечер.

Щеше да е изненада за него да ме види облечена в подобно нещо.

Мирис на масло и гума се носеше из целия бокс, а ревът на мощните двигатели заглушаваше всичко. Когато бях малко момиче обожавах да ходя при татко на работа, първо, за да прекарам време с него и второ, защото ми харесваше да гледам как поправят колите. Цялата информация за тези мощни "коли", която знам е нищожна, но аз израснах по пистите. Преди да мога да карам кола, можех да карам много добре картинг. Качвала съм се и на болид, но това беше преди страшно много време.