War for speed

15.

Събуждам се изпотена и трепереща от звъненето на мобилния ми телефон. Оглеждам се дезориентирана от съня ми, отдъхвайки си, когато забелязвам познатата обстановка на хотелската ми стая. Помръдвам и усещам как сакото на Джейсън се свлича по тялото ми. Явно всичко е било само сън. Единствено сън. Чувствата ми се блъскат между разочарование и облекчение, но повторният звън на телефона ми ме отвлича от тази вътрешна драма. Посягам към захвърлената чанта на леглото ми и го изваждам. Името на Габ се изписва на екрана и аз прокарвам пръст, приемайки обаждането.

-Ало? - гласът ми звучи леко дрезгав от съня и се прокашлям в опит да го прочистя.

-Алекса! Спеше ли? - чувам гласа на най-добрата си приятелка и потискам инстинкта да завъртя очи.

-Разбира се, че не. Съвсем будна съм.

-Чудесно. - Габ услужливо пропуска саркастичната нотка в гласа ми. - Няма да повярваш какво се случи! - в главата ми веднага прелитат хиляди възможности за нещо случило се със Сам, но преди да имам време да изразя притеснението си, тя просто продължава. - До сега съм се разправя с брокера за апартамента ми в Лондон. Трябваше в началото на идната седмица да подпишем договор, но днес ми се обажда и ми съобщава, че няма как да подпишем договор и изръси купища правни термини, които ме объркаха съвсем. - изпускам тиха въздишка, че и двете със Сам са добре и е възникнал проблем, който можем да решим.

Ставам от леглото, оглеждайки захвърлените обувки до него, чантата ми върху него и палтото на Джейсън. Дали точно мирисът на парфюма му беше подтикнал подсъзнанието ми, карайки ме да сънувам онзи шантав сън? Трябваше да е това, защото просто по-логично обяснение не намирах. Избутах тези мисли за сега от главата си и се съсредоточих върху разговора с Габ или по-скоро нейният монолог, защото знаех, че тя първо трябва да си излее гнева и чак тогава ще мога да й помогна да измислим някакво решение двете. Пуснах я на високоговорител и оставих телефона върху леглото, за да мога да съблека вече тази рокля. Явно душът, трябваше да почака, но имах нужда поне да си измия зъбите, за това зашляпах по бельо към банята, взимайки и телефона с мен, за да мога да слушам Габ. Погледа в огледалото ме накара да се убедя, че повече не трябва да заспивам без да си махна грима. Взех едно ластиче и вързах косата си на рошаво кокче, за да не ми пречи. Изчистих грима си и измих зъбите си, мънкайки подкрепящи звуци към мърморенето на Габ. След като се върнах отново в стаята, измъкнах един клин и стара тениска, облякох се и се почувствах вече готова да се оправя с проблемите.