War for speed

14.

Замръзнах на мястото си ужасена как точно щях да се измъкна от тази проклета ситуация. За всичко е виновен пустия ми късмет. Молех се баща ми да не ме види с Джейсън и естествено, че точно той ще ни свари на терасата. Добре, че слава богу не беше дошъл съвсем малко по-рано, защото тогава наистина нямаше да мога да обясня каквото и да било.

-Джейсън, викат те долу. - неодобрителният поглед на баща ми ме караше да се чувствам като малко дете.

-Дообре. - проточва той и ме поглежда за кратко.

Никой не помръдна от мястото си. Няколко секунди, Джейсън се двоуми какво да направи. Отново ме поглежда с въпросителен поглед, кимам му в отговор, няма проблем да остана сама с баща си. Дори щеше да е по-добре, не искам да чете конско и на двама ни.

-До после. – казва преди да тръгне.

Баща ми го следи като ястреб, докато не излиза и чак когато се скрива от погледа ни, ме поглежда отново.

-Какво правехте заедно? - Боже, този укор в гласа му, можеше да те удря право в сърцето.

-Нищо. - изстрелвам бързо и веднага се проклинам, защото звучи все едно се защитавам. - Излязох на въздух и той ме намери и се заговорихме. - свивам рамене, опитвайки да си докарам незаинтересовано изражение.

-Защо си излезнала, след като ти е било студено? - сочи с брадичка сакото на Джейсън и тогава се усещам, че все още съм с него.

-Търсех си малко по-спокойно място, а вътре е малко пренаселено. - свивам рамене и решавам, че трябва спешно да сменя темата. - Толкова се радвам за теб, татко. - пристъпвам напред и го прегръщам. - Естел е чудесна жена.

Рязката смяна на темата явно действа, защото баща ми се отказва от разпита и гласът му става по-мек.

-Толкова се бях притеснил, че може да каже Не. - споделя ми той и ме обгръща с ръце.

-Глупости, как ще каже Не на такъв прекрасен мъж като теб. Да не е луда да те изпусне. - усещам как гърдите на баща ми се разтрисат и се усмихва и аз. - Искам да си щастлив, тате.

-О, миличката ми, и аз искам единствено това за теб и Сам. Няма нищо по-важно за мен от това. - стиска ме в прегръдките си.

-Щастливи сме. Сам е много развълнувана за преместването ни в Лондон. Показах й снимки на стаята й в новата ни къща и каза, че задължително трябва да се пребоядиса, защото онова кафяво е просто ужасно. - припомням си с усмивка сладко смръщеното носле на дъщеря ми, докато гледаше цвета на новата си стая.