War for speed

39.

Дразнещият звук на алармата ми кара целият хубав сън, който сънувах да изчезне, а на мястото на удоволствието от него да дойде раздразнение. Ставането рано в почивен ден не ми бе любимо нещо, не и преди 8:00 сутринта, но днес баща ми щеше да дойде на гости с Естел и самолетът им кацаше в 7:30, а по-късно трябваше да отида на оглед на пентхауса и да напиша имейл на собственика с идеи за мебелировката. Хубавото на цялата ситуация е, че баща ми е тук и Саманта няма да иска да се отдели от нейния така обичан дядо и ще мога да си свърша работата без да виждам тъжното ѝ личице, все едно натяквайки ми, че не ѝ обръщам внимание, а не исках да карам Габ да я гледа отново. Изправям се с нежелание от леглото и се отправям да свърша всички неотложни задачи.

След бърз душ, правя закуска и няколко допълнителни сандвича за татко и Естел, ако са гладни след полета. Поглеждам часовника и виждам, че имам още малко време преди да трябва да тръгвам, така че отварям телефона и започвам да се ровя безцелно в него, въпреки че много добре знам къде ще се озова накрая.

Състезанието на Джейсън беше приключило вчера и баща ми и годеницата му отлетяха веднага след това, но на него му се беше наложило да остане да даде още интервюта и да присъства на няколко срещи със спонсори. Беше завършил първи, за което и го бях поздравила вчера и след това си бяхме писали още около час преди да спрем, но съобщението, което ми се набиваше в очите, нямаше нищо общо с вчера.

"Трябва да поговорим. Имам да ти казвам нещо."

Бях изпратила тези думи в един рядък момент на смелост, която ме беше връхлетяла и определено бях със смесени чувства относно постъпката си. Бях дяволски ужасена и объркана от тези действия, но в същото време и се гордеех с тях, защото вярвах, че ще постъпя правилно. Трябваше да направя правилното нещо.

Още се колебая между чувства си, когато часът попадна в полезрението ми и ме накара да подскоча. Трябваше да тръгна веднага, ако исках да стигна навреме. Взимам чантата си заедно с телефона и ключовете и излизам набързо през вратата.

Слава Богу пристигам навреме на летището и започвам да се оглеждам за познатите лица на татко и Естел.

-Татко! - извиквам, за да привлека вниманието му, когато съзирам сред тълпата и тъй като напоследък така или иначе действа под влияние на емоциите си, се затичвам и се хвърлям в ръцете му като малко момиченце.