War for speed

28.

Въздуха ми заседна в гърдите ми, а аз замръзнах на мястото си. Сънувах, трябваше да сънувам, това едва ли се случваше в реалността.

-Как? - единствено тази думичка успях да изтръгна от устата си, но явно беше достатъчна, защото той ме разбра.

-Вчера ти предложих да останеш с мен, защото не исках да се прибираш сама в това състояние, но ти каза, че трябва да се прибереш при Сам. И когато те попитах кой е Сам, ти ми каза, че е дъщеря ти.

Имаше толкова много грешни неща в това изречение, че не знаех за кое първо да попитам, но Джейсън не ми остави много време да питам и ме бомбардира със следващия си въпрос. Или повторение на предишния.

-Защо не си ми казала, че имаш дъщеря?

-Защото не вървя наляво и надясно да обяснявам на хора, на които не им пука за това, че имам дъщеря. - успях да отговоря накрая, забила поглед в масата.

-Ето виждаш ли! - поклати глава той ядосано. - Ако ме познаваше поне малко, щеше да знаеш, че ми пука. Пука ми за теб, както не ми е пукало за никой друг през целият ми шибан живот. Винаги си мислила за мен като за безчувствено копеле, но нито веднъж не спря и не провери дали това е истина или не. - юмрукът му тропа ядосано по масата и аз благодаря набързо, че кафенето е почти празно, ако не броим персонала и една възрастна двойка в другия край, защото точно сега нямам нужда от излишно внимание.

Отварям уста да кажа нещо, но виждам как сервитьорката ни се приближава към масата, носейки поръчката на Джейсън, за това си замълчавам и я оставям да си свърши работата. Той и кима, когато оставя кафето и гофретите, но продължава да се взира с мен с някаква смесица между гняв и разочарование. А аз се гърча под погледа му сякаш са ме сложили на клада. Сервитьорката си отива, а аз вече не съм сигурна как да отговоря. Седя срещу него и се взирам в сините му очи и сякаш сега аз съм загубила речника си.

-Нищо ли няма да кажеш? - пита ме накрая и сякаш отприщва бенда, зад който държа думите си, защото изведнъж усещам как изричам много неща, които отдавна исках да му кажа.

-А как очакваш да те познавам, Джейсън? Ти си постоянно с тази маска на плейбой и играч! Уж си с мен, ама в същото време все едно те предават по Националната телевизия и някой може и да си помисли, че виждаш ли Джейсън Харис не е големият играч, за който всичко го мислят! Постоянно сменяш жените! Уж искаш да си с мен, а когато онази вечер в Италия ти отказах, веднага си беше намерил някаква да ме замести. - спирам за малко, за да си поема въздъх, но преди да успея да продължа Джейсън ме прекъсва.