Най-накрая откривам място да спра след дълго лутане по улиците, докато намеря сградата. На няколко пъти GPS-ът ми ме подведе в различни посоки, а тъй като все още опознавам Лондон, не успях да се ориентирам, както трябва. Слизам от колата, събирайки папките, които ми трябват и дамската ми чанта и след това се насочвам към сградата. Портиерът ми се усмихва и ме поздравява, докато аз отивам към частния асансьор, с който единствено можеше да се стигне до пентхауса.
Всичко около мен беше направо крещеше последна мода, но и някак си се отличаваше от останалите модни тенденции в Англия. Тук си харесваха старият стил и често наблягаха на него, и въпреки че клиентът ми беше закупил апартамент точно в тази сграда, той искаше модерно обзаведен апартамент с изчистена мебелировка. Което според мен беше леко странно. Ако човек си пада по модерното, защо би закупил апартамент в сграда в стар стил? Но коя точно бях аз да съдя? Трябваше просто да си изпълня работата.
Вратите на асансьора се отварят, допускайки ме в пентхауса и дъхът ми спира въпреки, че не го виждам за пръв път. Не беше първото луксозно жилище, което виждах, но някак си това успяваше да ме привлече по неразбираем начин. Почти нямаше мебели. Мистериозният собственик на жилището беше решил да изхвърли всичко старо и да мебелира наново и човекът определено беше решил да не жали средства с този неограничен бюджет.
Правя обиколка из помещенията, търсейки правилното вдъхновение и след като го намирам сядам на едно от креслата и започвам да скицирам идеите си за стаята.
След три часа не бях приключила и наполовина с работата си, но вече трябваше да се прибирам. Този апартамент искаше работа на място, самото излъчване на сграда и стаите ме вдъхновяваше. Гледката от прозорците беше неповторима. Тези малки неща ми харесваха в професията ми, човек трябваше да се съобразя с тях и да се опитам да напасна всичко според начина, по който пада светлината.
Спирам до една пекарна по път за вкъщи и взимам от топлите хлебчета и кифлички, които баща ми обожаваше. Когато се прибирам, ги заварвам заедно със Сам на дивана да гледат "Красавицата и звярът", филмче което сме гледали десетки пъти с нея, но никога не ѝ омръзва.
-Виж кой се прибра. - баща ми побутва малкото ми ангелче , за да отдели за миг поглед от екрана.
YOU ARE READING
War for speed
RomanceВсички изгарят от желание да срещнат извествият пилот от формула 1,но Алекса не е един от тези хора на партито. Тя стои в единият ъгъл с пълна чаша в ръка,но когато решава да намери баща си,за да му каже,че ще си тръгне се натъква на Джейсън Харис и...
