Vanilla Ice

Chapter Two - "The Monster."

Скоро се намирахме в задимения клуб "Ainstein". Навсякъде около нас имаше натискащи се двойки, пияни тийнейджъри и миришеше на марихуана. Беше препълнено в петък вечерта, беше пределно ясно, че точно тази гледка ще заварим толкова късно вечер. 

Луи уви ръката си около кръста ми, след което ми посочи едно червено сепаре в тъмната част на клуба. Там бяха Еван, Хари и останалите. Барбара както винаги му се натискаше, а в ръцете си държеше коктейл "Virgin Sex On The Beach". 

Седнахме при тях, като едва се поместихме на тясното сепаре, но в очите на Хари проблесна искра, когато ме зърна. Бях облякла нормалните си grunge дрехи, а върху рамото си държах черната чантичка "Chanel". Щом седнах, усетих как студена ръка минава по гърба ми. Ококорих се, след което се обърнах и видях, че Хари разтриваше гърба ми, но се взираше в някаква руса мацка, която едва скриваше тялото си с оскъдната червена рокличка. Пиеше шот и се взираше предизвикателно в очите му. 

- Време е за днешната жертва. - промърмори той под носа си, след което стана от сепарето, освобождавайки повече място за мен.

Издишах тежко, след което седнах на мястото му и затворих очи, когато усетих същата студена ръка да чертае малки кръгове с пръстите си върху рамото ми. Вдигнах ужасено очи и се опитах да разбера какво се случваше, но тогава бях прекъсната от дрезгавият глас на Хари. 

- Хей, сладкишче, искаш ли нещо за пиене? Все пак трябва да те поздравя за състезанието. - запита той с подигравателен тон, след което последва моето ставане от сепарето. Махнах ръката му от рамото си и се запътих към изхода на клуба, бе твърде шумно за мен. Той обаче отново уви ръката си около моята и силно ме издърпа към себе си. - Не отговори на въпроса ми, сладкишче. Не ме карай да се ядосвам. Мога да бъда страшен. 

Взрях се за няколко секунди в изумрудените му очи, след което бавно се приближих до устните му. Той притвори очи в очакване, хвана моите в своите и застана така, докато аз не измъкнах китките си от неговите и не му забих силен шамар през устата. Той се ококори, докосна удареното място, след което се взря объркано в мен. Целият клуб притихна, музиката заглъхна, а единственото, което се чуваше наоколо бяха шушуканията на хората.

Прехапах несъзнателно долната си устна, след което огледах околността с недоумение. Трябваше да избягам нанякъде, но единственият изход бе задният, а той, както и предният бяха блокирани от многото хора, които се бяха насъбрали около нас. Дишах учестено и със страх започнах да се оглеждам за Луи, който бе изчезнал някъде в тълпата, но не го виждах никъде. 

Хари вече ме гледаше свирепо, виждах омразата в очите му. 

- Какво направи току-що, сладкишче? Казах ти, че мога да стана лош, не си играй с дявола моля те. Последиците ще бъдат ужасяващи. - изръмжа той, а гласът му отекна в голямото помещение. Издишах тежко, след което свих юмруци и си поех въздух. Нямаше да ставам слаба пред него. Никога. Егото ми бе твърде голямо за това. 

- Накажи я! - тълпата започна да скандира от нищото и скоро усетих множеството гласове бучщи в главата ми. Как така да ме накаже? Сърцето ми заби бързо, усещах как щеше да изскочи буквално след секунди. 

Гласовете продължаваха да звучат в главата ми, страхът в гърлото ми нарастваше, а самодоволната усмивка на Хари ме плашеше до голяма степен. Може би щях да умра от страх и от срам едновременно, ако ликът на най-добрият ми приятел, Луи Томлинсън не бе изникнал от нищото и не бе разкарал тълпата от околността още преди да го осъзная. Вече се намирахме пред клуба, той леко развяваше с ръка пред лицето ми, помагайки ми да осъзная случващото се. 

- Какво по дяволите стана вътре? - изкрещя от нищото, карайки ме да погледна към него с леко присвити очи. 

Сведох поглед, усещах туптящото сърце в гърдите си.

- Отказвам се от членството си. Няма да дружа с такъв нещастен скапан кучи син.. Заради него всички ми се присмиваха! Едва ли не щеше да ми стори нещо, ако ти не бе дошъл! Той не е нормален и всички го знаете! И ти ме накара да отида на шибаното състезание само, за да ми стори нещо! Мразя те, Луи! Ти си същият като него! Нещастник! - отвърнах аз, крещейки, след което бързо се запътих към дома си.

Емоциите бушуваха в тялото ми като ураган, усещах, че скоро ще избухна в плач. Чух как Луи псува, крещи и удря нещо, но в момента това изобщо не ме интересуваше. Той знаеше какъв беше Хари и ме беше набутал при звяра нарочно. Бе ме пъхнал в клетката на чудовището, а аз наивната му повярвах за всичко...