Vanilla Ice

Chapter Three - "Team Run".

Погледнах нагоре към високото дърво и изръмжах под носа си недоволно.

Започнах да се изкачвам по дървото, докато не стигнах балкона, който се намираше до стаята ми. Слязох като токчетата ми леко потропнаха с това слизане и бавно извадих ключовете от чантата си. Пъхнах ключа, завъртях два пъти надясно, след което внимателно влязох в спалнята си.

Захвърлих чантичката на бюрото, събух токчетата и облякох една черна блуза, която стигаше до коленете ми. Пъхнах се под завивките, затворих очи и просто зачаках да заспя без да си спомням за случките преди половин час, но точно в този момент в ума ми изникна картинката, в която Хари докосваше кожата ми. Що за задник! Та аз едва го познавах.. Нямаше да му позволя да си играе с мен. За нищо на света.

***

Събудих се от досадните слънчеви лъчи, които си проправяха път през пердетата ми и стигаха до лицето ми. Отворих очите си, а първата гледка, която се разкри пред очите ми беше разхвърляната стая, черните токчета, които бях захвърлила до леглото си и звънящият ми телефон.

Бързо станах от леглото, прибягах до телефона си и го взех в ръка. На него беше изписано, че ми звъни Луи. Облизах устни, поех си дъх и реших, че е крайно време да вдигна. Случките от предната нощ все още не се бяха върнали в ума ми. 

- Ало, Луи? Кажи? - запитах със съненият си глас, когато видях нещастната grunge блуза, която бях захвърлила на стола пред себе си. Тогава всичко се върна; състезанието, печеленето му, клуба, Хари.. Всичко. - Какво искаш? 

Чух как крещи на майка си да почака и че след малко щял да слезе да закусва, след което дрезгавият му глас се върна към разговора ни. 

- Съжалявам за снощи, Рей. Знам, че може би няма да ми простиш толкова лесно, но все пак.. Не знам какъв е Хари, но ти вече си част от отбора им и няма как да избягаш! Звъня ти, за да ти кажа, че днес трябва да идем в гаража, за да.. ъъ, уредите разни неща с членството ти. Спокойно, Зейн и Найл ще бъдат там, пък и аз ще дойда с теб. Няма как да ти стори нищо. - заговори тихо и спокойно, карайки ме да се засмея звучно.

- Луи, ти сериозно ли мислиш, че ще се навия да дойда с теб при онзи перверзен нещастен..- започнах аз, когато чух как той ме прекъсва. 

- Рей, ако не дойдеш ще загазиш. Искам да кажа, ти спечели това състезание, Хари вече е организирал документите и.. ако не дойдеш ще стане лошо. - момчето промърмори, а благодарение на гласа му, (който се пречупи в края на изречението) разбрах, че наистина трябваше да го послушам.