Vanilla Ice

Chapter Twelve - "The First Kiss."

Когато отворих очите си, видях че се намирах в скута на Зейн, който притеснено си крещеше нещо с някого, а дрезгавият му глас изпращаше тръпки по цялото ми тяло. Усещах как все още бях замаяна, но този път се чувствах малко по-добре. Лежах в скута му, в средата на коридора, оглеждайки мястото с недоумение. 

- Какво си направил, Стайлс? Какво каза? - изкрещя от нищото Зейн, а очите ми се разшириха. 

- Не съм и предполагал, че марихуаната може да й действа толкова зле, Зейн! Не ме обвинявай за всичко! Не само аз съм виновен. Ако не ме беше предизвикала всичко щеше да е наред! Мамка му, какъв ви е проблемът с мен? - отвърна не по-малко трескаво Хари отнякъде, а гласът му отенка в голямото помещение. - Какво мога да направя аз? Защо все аз съм виновен? Все Хари, Хари, Хари! Хари е виновен за всичко! - спря, пое си дъх и чух как някакъв остър предмет се троши в мраморният под. - Майната ви! 

След последните му думи се чу трясък, затваряне на врата. 

Тъмнокосият издиша дълбоко, ченето му се отпусна, а самият той разтри слепоочия. Сведе поглед към мен, явно не предполагаше, че съм будна и леко се изненада. Усмихна се, погали бузата ми с палец, след което ми помогна да стана и се почеша зад врата.

- Какво стана, Зейн? Как се случи всичко? - случките от преди изплуваха в съзнанието ми в момента, в който попитах, а болката над веждата ми отчайващо се усили. Усетих как стомахът ми бе на път да се преобърне от болка, от притеснение. 

Погледнах към него, а той огледа тялото ми и кимна недоволно. Помогна ми да изкачим стълбите, положи ме на леглото в стаята на Хари и ме зави. Заспах моментално, умората бе надвиснала над главата ми като облак. 

***

Гледна точка на Хари;

Взех поредната водка от бара и изпих глътка от напитката. Стресът напоследък ме караше да желая все повече и повече алкохол, а истината се криеше само и единствено в него; хората говореха истина, когато пиеха алкохол. Снощните случки, днешните, общо взето всичко в главата ми бе пълна каша, не виждах изхода от нея.. Бях направил толкова много грешки, имах чувството, че с всяко следващо взето от мен решение всичко се объркваше. 

До мен седна висока блондинка, косата й бе вързана на висок кок, а оскъдното й облекло ме караше да огледам тялото й по-обстойно. Черен потник с тясно деколте, което караше гърдите й да изпъкват, розова пола, която едва покриваше задникът й, черен чорапогащник и високи розови обувки. Бе красива..