Chapter Seven - "Mine".

822 50 6
                                    

Гледна точка на Рейвън;

Отворих очите си поради силният шум, който имаше в стаята ми. Луи обикаляше нервно, говореше по телефона с някого, а в ръцете си държеше сребърен пистолет. Щом зърнах предмета в ръцете му, се ококорих, издишах тежко и бързо станах от леглото.

- Какво? Как така? Кой й е сторил това? - крещеше той, а крясъкът му ме накара да подскоча. 

Набързо обух първите дънки, които зърнах. Оставих червената си риза да се спуска свободно по гръдният ми кош. Усещах как сърцето ми подскачаше. 

- Добре, Стайлс! - изкрещя по-силно от всякога Луи, след което затвори телефона и го хвърли в отсрещната стена. Дишаше тежко, дърпаше перчема си и ръмжеше недоволно. 

Приближих се бавно до него, погалих гърба му, след което в очите му проблесна пламък. Такъв какъвто проблясваше в очите на Хари, когато беше гневен или ме видеше. Не бях виждала тази страна на Луи, никога. Не бях и предполагала, че такъв човек може да се настани у него. Изпитвах ужасяващ страх от тъмнокосият пред себе си, не знаех какво можеше да ми стори във всеки един момент, но все пак реших, че може би частичка от предишният Луи беше там. 

- Луи, какво се е случило? Какво е станало? Разкажи ми, моля те. - заумолявах го аз, леко разтривайки гърба му. Ръцете ми бяха студени, изпитвах огромен страх от този Луи, който тне познавах. 

Противно на очакванията ми, момчето сви рамене, облегна се на стената и се спусна на нея. Пое си дъх, след което зарови лицето си в ръце. Чух как започна да хлипа. И точно в този момент сърцето ми се разби на хиляди парченца, имах чувството, че ще умра от мъка. Бях го виждала да плаче само в четвърти клас, когато Джон Смит му взе шоколада и не му го върна. Разбира се, аз бях по-борбена тогава и реших да намеся юмруците си. Взех шоколада от Джон, ступах го хубаво и го върнах на Луи. Явно засрамен от слабостта си, той започна да тренира и сега е една такава.. машина. 

- Лу? Моля те, кажи ми. - прошепнах и клекнах до него, погалвайки ръката му.

Той настръхна, след което с очи пълни със сълзи се обърна към мен. 

Барбара е мъртва. Намерили са я до разбитото Ламборджини снощи. Хари се е върнал, за да вземе автомобила за скрап и точно тогава са забелязали мъртвото й тяло. Застреляли са я в слепоочието. - обясни, а кадифеният му глас се пречупи накрая.

Vanilla IceWhere stories live. Discover now