Vanilla Ice

Chapter Six - "Fuck you, fucking gay."

***

Гледна точка на Хари;

След като скапаният идиот Луи изчезна от погледа ми, реших да се прибирам. Барбара бе увила ръцете си около мен, за да ме спре да извърша нещо грешно, но аз грубо я избутах от себе си. Гневно започнах да се изкачвам по хълма, игнорирайки болката в стомаха си и вкуса на собствената ми кръв в устата ми. Бях просто бесен. Какъв бе шибаният му проблем? 

Скоро стигнах до своята кола, гневно влязох в нея и подкарах с бясна скорост към дома си. Нямах желание за никакъв контакт с който и да е, исках само да се прибера, да се напия като хората и да удавя болката си в много алкохол. Но това нямаше да ми помогне да забравя; изпитвах вина за случилото се. 

"Мамка му, шибан идиот, чуй се какво говориш! Ти си на 18, живееш сам и държиш незаконен бизнес! Знаеш за тайни конспирации, знаеш за тайните на целият си отбор и се разкайваш? Що за мъж си ти? Скапан лигльо! Овладей шибаните си емоции или ще се разцивриш пред всички! Нима искаш някой да те смята за нещастен самозванец, който реве, защото някаква самозванка е катастрофирала в гората, защото ти си й го казал? Не! Мълчи си, прави се на твърд и бъди такъв. Забрави я. Забрави всичката вина."  - вътрешното ми аз се обади, карайки ме нервно да ударя волана на Мерцедеса си.

Бях прав. Тя беше катастрофирала по собствена вина. Можеше да спре колата и безопасно да излезе от нея.. 

***

Гледна точка на Барбара;

Хари отпраши със сивият си Мерцедес, оставяйки ме напълно озадачена от всичко случило се. Какво по дяволите? Защо Луи не можеше да спре да го удря? Какво толкова бе направил Хари? Въпросите нападаха главата ми, карайки ме да се замисля над случилото се. 

Изведнъж странна мисъл ме озари;

Хари харесваше Рейвън. И Луи също. 

Това обясняваше загрижеността му за нея, обясняваше как я дразни във всеки възможен начин.. Това обясняваше много. 

В същият момент усетих топла ръка върху рамото си. Обърнах се рязко и разбрах, че това беше Еван. В ръцете си държеше букет, подаде ми го и се усмихна. Аз го поех в ръцете си, усмихнах се и целунах Еван по бузата. Хм, колко сладко.. 

- Барб, ще излезеш ли на вечеря с мен довечера? Искам да поговорим, не сме излизали заедно от отдавна. - проговори, а дрезгавият му глас ме накара да потрепна. Наистина не бяхме излизали отдавна, а фалшивата ни връзка изглеждаше достатъчно достоверна за приближените ни, тъй че нямаше да заподозрат, че ние всъщност сме нещо по-различно от.. двойка. 

- Разбира се, Еван. Когато кажеш. Кажи за кога да съм готова. - промърморих, а аромата на розите ме накара да се замисля за всичко случило се до сега. Защо изобщо бях жертвала себе си за него? Аз му бях приятелка, трябваше да го сторя.. 

- Седем. Ще те чакам пред вас. - усмихна се, прегърна ме, след което с щастлива крачка се запъти нанякъде.

Как така разбитата кола, която се намираше на по-малко от няколко метра не му бе направила впечатление? Къде по дяволите беше той? Нещо ме караше да се съмнявам в действията му, но очевидно трябваше да подтисна тези си инстинкти. 

Започнах да се изкачвам по склона към колата си, когато чух познати гласове. Лиам и Найл. Скрих се зад едно дърво и започнах да подслушвам за какво си говорят. 

- По дяволите Лиам, какво ти става, човече? Ти никога не си харесвал такива хора.. Искам да кажа, как по дяволите реши, че Еван е човекът за теб? - изкрещя от нищото Найл, карайки ме да присвия объркано очи. Какво? Той ли бе тайният любовник на Еван, за който ми бе разказвал той? Но аз си мислех, че е.. жена. 

- Слушай, братле, ако ще ми държиш сметка за предпочитанията и вкусовете ми, е по-добре да си разкараш кокалестият задник от тук! Случило се, така е.. ВЛЮБЕН СЪМ В ЕВАН. И НЕ МОГА ДА СПРА ДА ГО ОБИЧАМ. - отвърна с крясък Лиам, след което бутна Найл пред себе си с длани и тръгна бесен към колата си.

Поставих ръце върху устата си от шок, след което тръгнах назад.. Без да искам обаче, се спънах в нещо и полетях надолу към пропастта. Изпищях заради шока, след което усетих как главата ми се завъртява силно. Ударих главата си на нещо твърдо, спрях точно до разбитата кола, а пред замъгленият ми поглед се появи позната фигура. 

- Чао, чао, Барби. Надявам се престоя ти при мен да е бил приятен. - Еван прошепна, след което насочи пистолет към слепоочието ми. Вдигна ме от земята, все още притиснал огнестрелното оръжие до слепоочието ми. Изпищях, опитах се да го сритам и да се оттърва от него, но бе твърде късно; бях мъртва. 

Главата ми бе поразена от ужасяваща болка в слепоочието, кълна се, че усещах как прониква в черепа ми. Издишах тежко преди да затворя очи и се взрях в самодоволното изражение на Еван. Върху лицето му имаше малко кръв. 

- Майната ти, шибан гей.. - казах преди да затворя очи за последен път.