Vanilla Ice

Chapter Sixteen - "Out Of Control".

Шибан глупак.

Възползва се от мен, когато бях най-слаба. Мислеше си, че никога няма да си спомня всичко, което ми бе причинил, че няма да знам как ме измъчваше всеки ден с глупавите си желания.. Как ме заплашваше, че ще ме нарани, как няколко пъти се опита да ме изнасили.. Как ме целуна, когато подслушвах Найл и Лиам.. Но аз си спомних. И никога повече няма да си позволя да направя тази грешка. 

Връхлетях в стаята си, взех телефонът си от зарядното и погледнах екрана. 

40 пропуснати обаждания от Даяна. 

Супер! Досадната ми по-голяма сестра се е досетила, че ме няма след един месец. Какъв й беше проблемът? Нима се притеснява за мен? Глупости! Е, желанието й да се прибера вкъщи щеше да се сбъдне. По един или друг начин.

- Ало? Даяна? - набрах номерът й, а когато вдигна слушалката, чух как изкрещява на някой, че "сега се връща". - Видях, че си ми звъняла. Къде си? Какво правиш? 

Факт беше, че от нейната страна се чуваха викове на хора и силна музика. Ама разбира се! Беше петък вечер, защо да не излезе и да не прекара вечерта в леглото на някой непознат? Никога не й е пукало за мен, защо й беше да й пука за мен? 

- Музиката тук е твърде силна, не мога да те чуя! - отвърна тя, крещейки. След малко отиде на по-тихо, вероятно в тоалетните, защото след всяка нейна дума имаше ехо. - Обаждах ти се, за да ти кажа, че приятелят ми се премести да живее у нас и не е съгласен ти да живееш с нас. Разбира се, аз защитавам приятелят си и съм на неговото мнение. Така че, с две думи;

Изритана си от вкъщи. 

След като чух последните й думи, устата ми се отвори от изненада. Какво по дяволите? Вече нямах дом в който да отседна? Но преди месец, Даяна нямаше дори и гадже. Какво щях да правя от сега нататък? Планирах да се прибера и никога да не се върна в глупавата вила. А сега всичките ми планове пропаднаха.. 

- Майната ти. - изсъсках, преди да захвърля телефона си срещу стената и да се свлеча по стената зад себе си. Заслужавах ли всичко това? Заслужавах ли да бъда третирана по този начин, заслужавах ли да вляза в този шибан клуб? Не. Това беше най-голямата грешка в шибаният ми живот. Заради един скапан бас, аз провалих целият си живот.. Колко шибано глупава бях само! 

Чух как някой почука по вратата, карайки ме да изляза от носталгичните си мисли. Сигурно беше Хари, който не знаеше нищо.. Или пък Зейн, който искаше просто да поговори с някого. Но не. Не бях в настроение за разговори. Особено с някой от тази шибана вила. Исках да отида надалеч, да избягам.