Stay with me

Част 1

Днес е един от най-тежките дни за мен - погребението на скъпата ми леля, която ме изгледа. Минаха 3 дни от смъртта й, а толкова ми липсва. Тя ми беше като майка, подкрепяше ме, беше ми приятелка, грижеше се за мен, беше толкова добра, а сега вече я няма. Всички дойдоха, включително и сестра ми - Даниела. О, забравих да се представя, аз съм Шарлът Грейс, на 16, от ЛА, а сестра ми беше изпратена поради финансови проблеми при другата ни леля Роуз. Не съм я виждала от цяла вечност..и уау наистина е станала по.. различна? Черната й коса е боядисана в лилаво, черните очи са заменени със сини лещи и .. о боже до нея има момче, което е.. странно? Пак забравих да ви кажа как изглеждам.. Аз съм с кафява дълга коса, зелени очи (както всички други, нищо особено), нямам си гадже и предпочитам да нямам.. не ми трябва. Най-добрата ми приятелка се казва Лола, има сини очи, къса руса коса. И да, да се върнем на погребението. След като видях сестра ми отидох при нея и я прегърнах, тя ме прегърна силно и се усмихна отвеяно.

- Чарли, миличка толкова много ми липсвашеее. - каза сестра ми.

- И ти на мен, Дани.

- Ноа. Приятно ми е.

- Шарлът, и на мен. - подадох ръката си и той я целуна кавалерски. - Къде е леля Роуз?

- Май отиде при чичо Ънкъл.- чичо Ънкъл е мъжът на леля Диана.. поне беше.

- Мхм.. той беше много зле, когато лекарят ни каза, че сме я изгубили. Почти припадна.- сведох глава, сещайки се за момента и падна от очите ми една сълза.

- Чарли и ти не си много добре, доколкото виждам. Много си бледа.

- Аз винаги съм била бледа. - усмихнах се неловко.

- Ей, ей какво стана сега, защо се разпали?

Защо да съм се разпалила, просто идваш с някакъв тип на погребението на леля ми, а аз все още не съм видяла Роуз, не си ми се обаждала през повечето време и когато ти се обадя си ми затваряла или си била "твърде" заета и сега ми казваш, че не съм добре.

- Нищо, просто наистина не съм добре и след смъртта на леля..- казах аз спирайки мислите си, защото, ехо, бяхме на погребението на единствената ми леля. Единствена за мен.

- Изглеждаш ми на силно момиче, не мисля, че ще се предадеш толкова лесно. - каза момчето, което дори не забелязахме със сестра ми след като каза името си.. мм.. май беше Ноа?