Stay with me

Част 19

Хванах го здраво за ръката и го повлякох вън от стаята. Затворих вратата след него.

- Остави ме да ти обясня, бях.. – о, не, тези номера няма да минат този път миличък.

- Да не си посмял да ми се обясняваш! Ще бъда кратка и ясна. Не искам да те виждам! Не искам да си около мен! Или около Деймън или Стивън или сестра ми или близките ми! Искам те далеч от живота ми и от живота на близките ми! Ако още веднъж направиш нещо, което застрашава живота на близките ми ще те унищожа! Нямаш си ни най-малка представа какво мога да ти направя! Омитай се, Ноа! – казах му колкото се може по-тихо и остро. Изглежда разбра колко съм сериозна, защото тръгна в посока към изхода, куцайки.

- Ще се видим много скоро, Шарлът Грейс. – каза точно преди да излезне. Този ми лази по нервите. Но следващия път ще съм готова. Щом не разбира от човешки език, ще говорим на този език, който разбира. 

Нямаше все още никой по коридорите. Нормално 6 часа е. Влезнах тихо отново в стаята и си взех нещата, излизайки. Трябваше да проведа разговор с някого. Набрах номера, който се надявах да е правилния. Мина толкова време. Слава на Бога. Същия глас се чу през слушалката.

- Ало? – каза.

- Здравей, Диксън. – гласът ми прозвуча повече уморено отколкото исках.

- Чарли? – попита.

- Бинго. Трябва ми помощта ти. Къде си?

- Аз съм в Лас Вегас. Ти къде си?

- Аз съм.. хм. Наистина не знам къде съм. В болница съм.

- Какво? Какво ти има? Какво стана? В коя болница? Идвам веднага.

- Спокойно, нищо ми няма, но не мисля същото за Деймън. – погледнах през прозорчето.

- Кой е Деймън, мамка му? В какво се забърка, момиче? И преди се забъркваше в каши..

- Ъм.. трудно е за обяснение, просто исках да те питам.. Занимаваш ли се все още с.. знаеш? – попитах несигурно.

- Ъм, да. Защо питаш?

- Искам да предупредиш един човек. По-точно Ноа Родуест. Познаваш ли го?

- О, как ли пък не.. Всички в тази работа познават него, но защо искаш да го заплашим? Нещо да не ти е направил? – последния въпрос беше гневен.