Stay with me

Част 17

Това беше Алекс.

- Деца бягайте, ние ще го спрем. – извика баща ми.

Всички побягнахме към гаража. Май планът щеше да се изпълни по-рано. Но тъпото, е че всички сме по пижами и чантите ни са горе.

- Взех чантите за всеки случай. – каза Стив. Ох, Стив ако теб те няма какво ще правим. Качихме се в червената кола, която беше избрал Деймън. Слава на Бога, че работи. Тръгнахме веднага.

Телефонът ми извибрира. Съобщение. От майка ми.

„Ще спят поне 3 часа, карайте само направо, продължете по магистралата и ще стигнете до планината, в която е огърлицата на кралицата. Не се поглеждайте в огърлицата. Никога!

С обич, мама"

- Продължаваме по магистралата. – казах.

Допрях главата си на прозореца. Защо всичко намира мен? Защо не мога да си живея живота нормално? Само екшън.. Но поне съм с хората, които обичам.

Унесла съм се в сън. Когато се събудих вече бяхме пристигнали.

Беше просто уникално. Скалите, природата, птичките. И беше рано сутринта. Свеж въздух. Малко да се поразбудя.

- Трябва да се катерим. Дали в колата има въже? – попита Деймън.

Отидох до багажника и го отворих. Вътре имаше.. ножове във всякакъв размер, въжета, храна, вода. Деймън застана зад мен и щом видя ахна.

Напълнихме всичко в 3 раници, за всеки случай. А имаше и 3 пистолета. Аз тъй като имах, тях ги взеха Дани, Стив и Деймън. На скалата имаше малки камъчета залепени все едно знаят, че някой ще се катери. Бяха достатъчни за стъпване. Много лесно се изкачихме горе, без това не беше много високо, 1-2 метра. Първо се качи Стив, след това аз, след това Даниела и след нея Деймън. Щом се качихме напред имаше една малка дупка, през която минахме. Озовахме се в някакъв тунел, който беше осветяван от факли. В края на тунела имаше нещо като чешма, над която беше ликът на семейство Грейс и пишеше отстрани „Ако някой докосне колието ми освен моите внуци в тази чешма, ще се парализира на място". Когато погледнах през водата видях едно много много красиво колие направено от бял диамант и обкръжен от червени малки диамантчета синджирчето беше от злато, но си спомних, че не трябва да се поглеждам в огърлицата и погледнах към другите и без да се замислям взех колието. Щом го изкарах пред нас се отвори една врата и от чешмата спря да тече вода. Влезнахме неуверено през вратата и там имаше.. гроб?

Беше прашасало и отстраних праха от мястото, където пишеше името и беше изобразено лицето, но там имаше и една дупка. Под него имаше текст. Гласеше:

„Браво на вас! Успяхте да вземете колието ми. Само ви предупреждавам. Не поглеждайте в колието. Това колие доведе само зло на всички нас. Време е да се върне при мен и да изчезне с мен завинаги, за да не навреди на някой друг. Животът се живее само веднъж. Съжалявам, че трябваше да пътешествате толкова много. Надявам се някой ден да сте щастливи повече от колкото можете някога да сте щастливи. Заслужавате го! Сега се надявам, че ще го поставите в дупката по-нагоре, ще се изпари с гробът ми и този тунел също, ще се намирате на една полянка пълна със сини цветенца. Казвам ви го, за да не се учудите.

Баба ви Шарлът Грейс"

1.07.1790г. – 9.10.1889г.

Родена - Умряла

- Не го прави! – извика Ноа отзад точно когато щях да поставя огърлицата в дупката.

- Защо пък не? – казах с нагла усмивка.

- Защото.. – усмихна се и той и подаде пръст към Стив и Дани и 4 горили им скочиха и ги хванаха, а той отиде при Деймън и насочи пистолета към слепоочието му.

- Не го прави, по дяволите! - извиках аз.

- Трябва! Докато той е жив няма да ми дадеш това, което искам! - изкрещя ми Ноа и затегна хватката си около пистолета отправен към слепоочието на всичко, което имам.

- И да е жив и да не е жив няма да го получиш! Никога!

- Тогава няма значение дали той е жив или не! - отговори ми с нагла усмивка.

След секунди се чу спусъкът.