Stay with me

Част 2

6:15. Будилникът не спира да дрънчи. Време е за ставане. Време е за училище. Време е за събуждане. Какво означава изобщо събуждане? Да се събудиш от сън като все още си в сън? Моето не е сън, а е пълен кошмар. Предпочитам цял ден да съм забила тъпата си кратуна във възглавницата от колкото да се правя на „силна" пред клюкарките, които са като мухите, подушат нещо - при него са. Започва да ми се повдига като се сетя изобщо за тях. А да, и така да се върнем на същността. Време е за един приятен душ преди училище.

6:45. Облечена, изкъпана, чантата ми на рамо слизам по стълбите насочена към кухнята, усещаща някаква много приятна миризма, която ми напомня на...леля. Ъгх.. не, не, не. Няма да рева пак. Горе главата Шарлът! В кухнята беше наистина доста объркано? Или разхвърляно? Дани и Ноа правеха или поне се опитваха палачинки. Навсякъде беше в брашно, яйца и земята беше олята в мляко.. и се натискаха?! Това не го очаквах, вчера ме сваляше, а днеска се натиска със сестра ми. Без да искам се изпуснах и започнах да се смея като напушена. Те, разбира се, се уплашиха и се обърнаха объркани към мен, а аз още малко и щях да падна на пода от смях. Това беше нелепо и повече от смешно. Този е пълен нещастник! Но не мога да спра да се смея.. Сестра ми изпусна въздуха, който бе задържала, когато ме видя и се усмихна. Ноа беше повече от учуден от реакцията ми. Този да не очакваше да го ревнувам. Не, не трябваше да мисля за това, защото започнах да се смея по-неудържимо. Ноа или си е изгубил ума или просто е нямал. А от моя гледна точка мисля, че второто е по-възможно, но може да е и първото, зависи.

- Добро утро! - казах аз едвам, едвам сдържаща се от смях.

- Добро да е! - отговори Дани.

След малко леля Роуз уплашена влезна през вратата, мислеща си сигурно, че къщата ще падне или ще пламне. Да ви кажа честно и аз можех да си мисля така ако миришеше на загоряло навсякъде, поради това, че сестра ми и Ноа са забравили палачинката на тигана и тя повече приличаше на въглен отколкото на палачинка. Щом леля ни видя се успокои, но когато погледна надолу беше.. шокирана? Очаквах да се разкрещи, а тя започна да се смее?! Мисля, че в това семейство има нещо ненормално по темата смях, защото всички се смеем като напушени.. или наистина пушим, мислех си и леля стана строга.

- ДАНИЕЛА, КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ? - развика се като някаква истеричка.

- Ъм.. аз лельо правех палачи....- започна Дани, но бе прекъсната.