Stay with me

Част 4

- Здравей, Шарлът! — гласът на Едуард не се беше променил.

- Здравей! — казах остро.

- Еее, Елеонора, май не сме й липсвали, но трябва да свикне, защото вече сме в един клас. — усмихна ми се предизвикващо.

- Разкарайте се. — казах с нотка раздразнителност.

- Не всичко, което искаме става, Чарли. Мисля, че ти го знаеш по-добре от нас. — смигна ми.

- Да, не всичко, което искаме става, но аз не искам, аз ви казвам да го направите, защот... - някой ме прекъсна.

- Защото ще имате проблеми. — това беше.. Ноа? Как за бога идва в точния момент, благодарна съм му.

- О, Шарлът, не ни каза, че си имаш ново гадже. Да се запознаем, аз съм Едуард, бившият на Чарли и много добър приятел. — протегна ръката си към Ноа, но не получи ръка в замяна.

- Първо, не сме гаджета. Второ, ако не се разкараш в момента, ще имаш големи проблеми. Трето, Били. — кой пък беше този Били? Но Едуард щом чу това име пребледня. Трябваше да науча всичко. Моментално.

- Кой е този Били?

- Върви, Чарли. — каза ми със заповеднически тон Ноа. Не съм го виждала в такава светлина. Беше... меко казано страшен. Подчиних се без възражения, не защото ми бе казал, а защото ми беше любопитно.

С Ноа излезнахме от училището и тръгнахме към вкъщи.

- Кой е този Били? Защо Едуард се стресна толкова много? Какво искаше да кажеш, когато каза, че ще има проблеми? Какво си мислеше, когато му го казваше? — изстрелях наведнъж.

- Ей, ей по-леко. За сега не ти трябва да знаеш кой е той, познавам Едуард и ако не беше направил това, което казах щеше да има големи проблеми. И той го разбра. — каза спокойно, все едно до преди малко не говореше той.

- Никой, нищо не ми казваааа! — запротестирах като малко дете.

- Защото си малкаааа! — отговори ми той с лека усмивка.

- А ти сигурно си на 190 години. Дъртак. — изплезих му се.

- Даа, аз съм на 190 и какво от това?! - отговори ми раздразнено.

- Хей, хей, не се разпалвай толкова де, нищо не съм казала! 

- Хубаво. - измърмори и сложи ръце в джобчетата на дънките си. 

Влезнах вкъщи. Сестра ми се хвърли върху мен. Какво беше това?

- Чарлиии! Утре заминаваме за Лас Вегас и ти идваш с нас!

- Не. Мисля, че поговорихме за това.

- А аз мисля, че леля ще те влачи ако трябва, за да дойдеш.

- Да се пробва.

Качих се в стаята си. Беше 10:30. Как минава времето само. Лола свършва час в 10:45. Ще й звънна, след 15 минути. Сега мисля да си отворя лаптопа и да влезна във фейсбук. Уау не съм влизала само 2 дни. Много покани за приятелство. Пхах. Повечето не ги познавах, но прочетох името Ноа Фейсли. Фейсли? Какво ли означава това.. Но като му погледнах снимките.. не мога да повярвам, той беше нещо като мъжка кифла. Имаше снимки навсякъде, тагвал се е навсякъде, бил е навсякъде. Започнах да се смея неудържимо. Приех му поканата, когато видях, че часа е станал 10:47. Взех белия си айфон и набрах Лола. Дзън, дзън, дзън, дзън, дзъ.. вдигна.

- „Ее, най-сетне." — казах аз.

- „Чарли, къде си за бога момиче, уплаших се. Няма да повярваш, видях Еду.."

- „Ард." — промълвих аз.

-„ Ти от къде знаеш." — каза тя учудено.

- „ Видях го лично, вече е в моя клас. Познай с кой са в комплект."

- „Елеонора." — каза раздразнено.

И тя имаше лоши спомени с нея. Тази долна кучка.

- „ Щях да ти кажа, че може би ще зами..."- нещо силно се заби в телефона или телефона се заби в нещо силно.

- „Лола?" — нямаше отговор.

-„ Лола??????" — уплаших се.

- „ Предай поздрави на Алекс." — каза определено Едуард през слушалката и ми затвори.

Кой пък е този Алекс?

Кой пък е този Алекс? Ммм, кой ли е?