Stay with me

Част 7

ГТЛ ( гледна точка на Лола)

Когато се прибрахме в къщата Ник и Едуард влезнаха в някаква стая на втория етаж, а ние с Елеонора останахме на първия.

- Е, имаш ли гадже? – попита ме Елеонора.

- Не. Защо?

- Просто попитах.

- Какво планирате наистина? – попитах я. Не съм толкова тъпа, за да не разбера, че няма да й направят „купон" за рождения ден. Най-много да го съсипат.

- За какво говориш? – направи се на ударена.

- Много добре знаеш.

- Казахме ти какво планираме.

- Добре. – няма да оставя така. Моя отличителна черта е, че разпознавам кой кога лъже. – Къде беше тоалетната? – знаех, че е на втория етаж.

- На втория етаж 2-рата врата в ляво.

Гледна точка на Едуард

- Трябва да намерим тази карта преди Ноа и Били. Ако я намерят сме обречени завинаги. – каза Ник.

Телефонът ми извибрира, подавайки ми сигнал, че съм получил смс. Беше от Елеонора и гласеше :

„Лола се качи на втория етаж, бъдете внимателни, говорете за нормални неща, мисля, че подозира нещо."

Показах на Ник съобщението и той просто ми кимна.

- Еди къде щяхме да организираме купона? – попита ме нормално Ник.

- Близо до нашият клуб.

- Покани ли всички?

- Разбира се, че да.

- Кога ще отидем да вземем Шарлът? – попитах Ник.

- След 10-15 мин.

- Добре. – казах и станах.

Когато отворих вратата Лола едва не падна. Елеонора е била права.

- Лола, какво правиш? Да не би да подслушваш? – попитах раздразнено.

- Не аз просто се подхлъзнах. – отговори ми тя. Да бе повярвах ти.

- На какво се подхлъзна? – попита я Ник.

- На килима. – отговори тя като се огледа за 2 секунди.

- Добре. Да отидем при Елеонора и да се обадим на Чарли и да я вземем.

ГТШ

Ноа щом видя картата се успокои. Не знам за какво му трябваше този диамант, но знаех, че със сигурност не е заради парите. Така или иначе ще разберем. Тази карта баща ми ми я е подарил на рождения ми ден, знам това, защото имаме снимки. Ставала съм на 5. Всеедно е предчувствал, че ще умрат и след няколко месеца са умрели. Най-интересно ми е защо той ми я е подарил на мен а не на по-голямата ми сестра. Определено ще го попитам.

- Ноа, искам да те попитам нещо.

- Да?

- Защо приятелката ти те е предала? – добре, това вече не беше уместен въпрос, трябваше да го питам нещо друго за картата. Но мие многооо любопитно.

- Ъм.. – стана ми ясно, че не иска да ми казва.

- Ако искаш не ми казвай.

- Най-добре да не ти казвам всичко наведнъж, а и това няма общо с целия случай, но друг път мога да ти разкажа. – отговори ми той. Стана неловко.

Чакай малко! Той не беше ли казал, че е изгубил брат си, майка си, баща си и чичо си преди много време!?

- Ноа, ти не беше ли казал, че родителите ти, брат ти  и чичо ти са умрели?

- Свикнал съм да лъжа, Шарлът. Не мога да разказвам на всички тъмното си минало.

- Ъм.. добре.

След 5 мин. неловко мълчание и разглеждане на картата отстрана на Ноа аз си отворих устата.

- Защо баща ми не е дал картата на по-голямата ми сестра отколкото на мен?

- Даниела не е... не е твоя сестра, Чарли. – отговори ми Ноа.

Какво?! Как така не ми е сестра?!? Добре, не подържахме връзка и не се виждахме често, но тя винаги ми е била сестра... мисля?

- Как така?!

- Тя ... тя е дъщеря на леля Роуз.