Stay with me

Част 11

Събудих се от някакъв шум.

...

2 часа по-рано

ГТС (гледна точка на Стивън)

1 юли. Днес е рождения ден на Чарли. Трябва да направя този ден не забравим за нея. Тя преживя толкова много. Колкото и да се опитва да е силна знам, че вътрешно в нея моретата бушуват, вулканите преливат от лавата и психически не може да понася повече да научава нещо ново за всичките глупости на семейството. За това днес ще направя всичко възможно да забрави за всичко. Ще викна всички близки приятели, Даниела, леля й, чичо й. Но първо трябва да се обадя на Даниела да каже на всички познати освен на Ноа, Алекс и другите, които могат да и припомнят и да и развалят настроението. Започнах да търся номера и в телефонния ми указател. Намерих го и го набрах.

- „ Здравей!" – казах аз.

- „ Кой е?" – попита тя сънено. Нормално 7:30 е.

- „ Стивън. Приятел на Шарлът съм може да не ме познаваш. Така де обадих ти се, защото си и сестра, а тя днес има рожден ден и искам да и направим парти. Може ли да викнеш някои, които познава тя, но не казвай на Ноа, Алекс или Едуард за партито. Ще ти пратя местоположението на къщата със съобщение." – казах аз.

- „ Да, добре. Ще дойда там след половин час." – каза тя и ми затвори.

Сега беше време да отида до супермаркета и да взема всичко нужно. Торта. Трябва да направя торта. Добре, че мога да правя торта. Дано Деймън ми помогне. Отидох да го събудя в стаята му. Започнах да го тръскам, но той не се събуждаше. Този човек спи като пън.

- Пънчо, ставай. – казах аз.

- Мъахай съ. – измрънка и звучеше така, защото си беше заврял устата във възглавницата и беше легнал по корем. Няма да стане така. План Б. Студена вода. Имаше кана и чаша върху нощното му шкафче. Супер, водата беше достатъчно студена. Налях в чашата и я изсипах върху главата му. Цялата му коса стана във вода и възглавницата се намокри. Подскочи като подпален. Не беше подпален, но беше полян като розите в двора на баба ми.

- Какво правиш, по дяволите? – извика той. Затворих му устата, колкото се може по-бързо. Щеше да събуди Чарли.

- Млъкни. Ще събудиш Чарли. – казах му раздразнено.

Той кимна.

- Не беше нужно да ме мокриш със студена вода. – каза още по-раздразнено от мен той.

- Ти не ставаше, пънчо. – казах иронично аз.

- Пънчо?! От къде го измисли пък това? – попита ме той с повдигнати вежди.

- Спиш като пън. – отговорих простичко и се усетих, че губехме ценно време. – Така, събудих те, защото днес е рождения ден на Чарли, а аз викнах само семейството й и сега трябва да се обаждам на приятели, щях да ти кажа да излизаш и да вземеш алкохол, напитки, балони, водни пистолети, сладки, солети и други вредни храни. Аз ще направя тортата. – казах аз.

- Добре, ей сега излизам само да се преоблека. – каза той усмихнат вече. На какво се усмихва?

- На какво се подхилкваш? – попитах аз.

- Нищо. – отговори простичко той. – Излизай, ще се преобличам.

Излезнах от стаята и затворих вратата след себе си. Слезнах по стълбите и започнах да звъня на всички приятели. Добре, че не бях изтрил номерата им, надявам се да не са сменили номерата си.

Супер, всички идват в 10:30. Деймън още не излезна. Реших да видя дали има необходимите продукти за торта. Хубаво, има. Изкарах ги и ги сложих на плота в кухнята. Звънна вратата и отидох да я отворя, докато отивах Деймън излизаше. На вратата беше едно момиче с лилава коса и сини очи.

- Даниела. – каза тя и подаде ръката си към мен и после към Деймън. Значи това е сестрата на Чарли. И моята.

- Стивън. – казах аз.

- Деймън. – каза Пънчо.

- Чарли спи още нали? – попита тя.

Кимнах одобрително.

- Аз отивам да взема нужните неща. – каза Деймън и ни помаха за довиждане и затвори вратата.

- Аз ще правя торта. Ще ми помогнеш ли? – попитах и тя кимна.

- Аз не съм много добра в готвенето, но ще помогна с това, което мога. – каза тя и се усмихна. Аз също се усмихнах.

- Щастливци сме, защото аз мога да готвя. – казах аз и се засмяхме.

Започнах да правя шоколадовата торта. Когато беше готова я сложихме в хладилника. След като постоя 1 час я изкарахме и написахме с ванилия „ Честит рожден ден Чарли". О, по дяволите, нямаше свещички. Казах, че излизам да взема свещички от супермаркета, сложих тортата в хладилника отново и излезнах. Тръгнах към най-близкия на 5 мин. от къщата. Когато влезнах в супермаркета видях най-потресаващата гледка, която някога съм виждал.

Бих се радвала ако хвърлите око на новата ми история.