Stay with me

Част 18

Не, по дяволите, не. Той уцели Деймън в корема. След секунди майка ми и баща ми влезнаха в помещението, ако може да се нарече такова. Майка ми уцели двете горили в краката, а баща ми хвана Ноа.

- Деймън! – прошепнах разтревожено в ухото му. – Деймън, чуваш ли ме? Не си затваряй очите. Моля те.

- Чарли. – каза тихичко. – Аз съм добре. Успокой се. Няма ми нищо. – каза и протегна ръка, за да изтрие спускащите се сълзи от очите ми. Дори не съм усетила, че плача.

- Ще се оправиш. Обещавам ти. Няма да ти стане нищо. Няма да го позволя. Деймън, не си затваряй очите. Моля те. Не ме оставяй.

- Мамо! Трябва да го заведем в болница, губи много кръв. Няма да издържи. – извиках.

- Добре, тръгваме. Само сложи колието в дупката. – каза. Изправих се.

- Зареди теб ли е всичко това? Време е да си тръгнеш заедно с човека, който те е носил през целия си живот. Време е да спреш да причиняваш болка на хората. – казах и сложих огърлицата в дупката с цяла сила. Наистина се озовахме в полянка с цветя, но цветята бяха червени. Баща ми и Стив носеха Деймън до колата. Аз седнах на задната седалка, на която разположиха Деймън. Стив караше максимално бързо.

- Колко остана? – попитах.

- След няколко минути ще влезнем в града и във входа на града има една болница. – отговори. – Няма нищо да му се случи. Не сега.

- Деймън, дръж се. Малко остана. – прошепнах. Стисках силно ръката му. Стисках го толкова, че дори мен ме заболя ръката. Но толкова много ме беше страх, че ще го изгубя. Завинаги. Стисках ръката му, така всякаш повече никога няма да мога да я хвана.

След 10 минути бяхме в болницата. Момента, в който го вкараха в една стаичка, която се виждаше от едно прозорче и ме накараха да пусна ръката му имах чувството, че наистина няма да го видя никога, ама никога повече. Гледах как му вкарваха електрически ток в тялото и всеки път, в който той подскачаше аз също подскачах. Докоснах с пръст прозорчето.

- Остани с мен, моля те. Не ме оставяй.. – прошепнах. След малко лекарят излезна.

- Вие ли сте близките на Деймън Колинс? – попита той.

- Да. Ще се оправи ли? – попитах.

- В момента състоянието му е критично, но не губете надежда. Изкарахме куршума от тялото му. Той е достатъчно силен, за да остане жив. – каза и тръгна към стаята си.