Stay with me

Част 16

Изпуснах телефона си и се приземих на диванчето. Деймън веднага дойде до мен. Просто не можех да възпра сълзите си. Как така е баща ми? Това да не е някаква шега? Ако е такава, този който я е направил дълбоко ще съжалява за постъпката си.. На шегите не би ли трябвало да се смееш? А не да плачеш? Но.. ако наистина е той. Ако наистина не е умрял, значи не е умряла и майка ми. Но защо толкова години не ни са се обаждали? Къде са били? Какво са правили? Избърсах сълзите си и взех телефона готова да питам въпросите, които човъркат в главата ми.

- Моят баща умря преди 10 години в самолетна катастрофа. И браво улучили сте името му. Не ви вярвам, ако това е шега казвам Ви да престанете, защото тази шега ако продължава ще си има последици. - казах набързо, но не затворих, защото очаквах отговор.

- Чарли, аз съм баща ти. Не умряхме с майка ти. Знаехме, че няма да останем живи в тази катастрофа и за това сложихме вътре два манекена като нас на вид, защото в стаята имаше скрита камера сложена от бащата на Алекс Родуест - Хенри Родуест. Мисля, че познаваш синовете на Хенри Родуест - Ноа и Алекс, но се надявам да не си се запознала със сестрите им. И ако все още не ми вярваш слез долу, в работната стая на майка ти и там има още една врата кодът е 1.07.1999. Чакаме те! - каза и затвори.

Ако казва истината. О, по дяволите, няма да изтърва шанса. Започнах да тичам по стълбите, а Деймън беше точно зад мен. Когато пристигнах пред вратата, за която ми говореше онзи мъж, който каза че е баща ми се обърнах назад и видях че Стив и Дани също са дошли, сигурно от шума, който издавахме докато тичахме по дървените стъпала.

- Значи, един човек ми се обади и ми каза, че ми е баща и не е умрял и са тука и ако не му вярвам да дойда и да видя. - казах на един дъх и се обърнах и написах паролата, която беше моя рожден ден, как ли не се учудих. Когато отворих пред нас стояха една жена и един мъж, толкова приличаха на мама и тати. Чакай, имахме семейна снимка в работната стая на мама. Взех я бързо и я поставих пред нас. Наистина бяха те. Хвърлих снимката на земята и се затичах към тях, а те отвориха обятията си за прегръдка. Дани също дойде.

- Толкова ни липсвахте, милички. - каза майка ми плачейки от радост. Всички плачехме де.

- А вие сте? - попита баща ми гледайки към Стив и Деймън.

- Стив и Деймън. - казах посочвайки ги. - Стив е моят брат и ваш син. - казах, а майка ми се учуди, както и баща ми.

- Но.. той беше умрял. - каза майка ми и отиде да прегърне Стив.

- Не, не е бил. Баба ми го е оставила в дом за сираци, заради „законите" между семейство Родуест и семейство Грейс.

- А вие от къде знаете толкова много? - попита баща ми.

- Ти да знаеш колко неща знаем още. Но първо ще ни разкажете какво правите тука и защо не ни се обадихте толкова време.

Отидохме в хола и всички седнахме.

- Когато Хенри си помисли, че сме умрели нашите хора минаха на неговата страна и добре че не знаеха, че сме живи. Започна малко по малко да превзема компанията ни (не като компания хора, а като фирма) и ние се скрихме тука и живеем тука от 10 години. Тайно пращахме пари на лелите ви, за да сте добре. Но те разбира се не знаеха, че сме ние. Все още компанията ни е жива и я оглавява чичо ви Стенли, само той знаеше, че сме живи. Когато всичко се уреди и всичко се оправи щяхме да дойдем при вас, но вие дойдохте при нас неочаквано. Сега ще ни кажете ли какво знаете и защо сте тук?

- Знаем, че Ноа и Алекс искат колието на кралица Шарлът Грейс и ние тръгнахме преди тях, за да го намерим. - прошушнах в ухото на баща ми. - Знам, че Дани не е моя сестра, а е братовчедка ми. - той се учуди. - Знаем, че са готови да ни убият, но и ние сме готови да ги убием ако навредят на някой от нас. Знаем, че сме силни и ще вземем това колие първи.

- А знаете ли защо искат това колие? - попита майка ми.

- Не, нямаме логични отговори. Дали, защото струва много? Или пък е нещо много скъпо за тях и не искат никой освен тях да ги притежава? - каза Деймън.

- Не е нито едно от тези неща. Искат го, защото... - започна баща ми, но не можа да си свърши думите, защото се чу силен звук от вратата.

Това беше....

Исках да ви кажа, че ще качвам през няколко дни части, защото я завърших книгата.