I Hate Him

24 Част

Гледна точка на Амбър

Отвори вратата и отиде към асансьора. Нямаше никой освен рецепционистки те които бяха само две.

Той ги подмина с мен на рамото си и натисна копчето на асансьора, докато започвай да се плаша.

Той се отвори и с Ник влезнахме. Той отново натисна последния етаж.

- Изкарваш ме извън нерви.

Каза и затегна ръцете си около задната част на бедрата ми.

- Играеш ли си с мен?

Затегна още ръцете си. Заболя ме леко.

- Защото сега ти сама ме накара да бъда лош.

Асансьорът се отвори и той излезе като отново отиде до единствената врата. Извади картата от джоба си. Поне това виждах наобратно.

Озовах се в доста елегантен апартамент. От пода до тавана прозорците показваха целият Ню Йорк.

Той тръгна нанякъде, с доста големи крачки. Отвори вратата пред нас и се оказа спалня. Отново в неговият стил.

В следващият момент той ме метна на леглото и се надвеси над мен. Челюстта му беше стегната и изострена, а очите му бяха тъмни. Плашеше ме.

Ръката му се уви около врата ми и ме притисна към леглото.

- Знаеш ли че щях да съм нежен?

Постоя малко и после се засмя.

- Добре само го мислих. Проблема е че ти ми викаш в лицето да те накажа.

Ръката му слезе от врата ми и тръгна надолу като спря до полата ми.

- И знаеш ли какво? Ще го направя защото ти си само шибано моя.

Не не не не. Щеше да го направи. Защо не беше тъпото му добро момиче. Ами ако сега отново боли толкова много?

- Аз съм твоя.

До къде само стигнах.

- Разбира се, че си. Просто след тази вечер ще се научиш да не правиш шибаните си глупости, малката.

Гласът му беше ядосан и сдържан едновременно. Свали полата ми от краката ми.

Така стана и с потника ми. Отново не можех да се съпротивлявам. Отново го ядосах.

Стоя по бельо пред него. Той се изправи и започна да разкопчава ризата си.

Една идея изплува в главата ми. Да се скрия в апартамента.

Тогава телефонът му зазвъня. Той не обърна внимание и свали ризата си. Така и панталона.

Отиде до телефона и го погледна.

- Само да си мръднала.

Вдигна и отиде до прозореца.

Лунната светлина огряваше тялото му и се виждаше издутината в боксерките му.

В следващия момент се намерих да се изправям от леглото докато не гледа. Страхувах се.

Гледна точка на Ник

Сам намира шибани моменти когато да звъни.

- Ник къде си?

- Ню Йорк. Давай по-бързо Сам.

- Ню Йорк?

- Сам, ще ти звънна утре, сега имам малко работа.

- Добре човече.

Затворих и се завъртях.

Къде е!? Не аз имам чувството че иска да не може да върви няколко дни.

- Амбър!

Извиках докато мятах телефона нанякъде. Отворих вратата и огледах апартамента. Не можеше да излезе от него без картата в мен.

Защо бягаше? Правеше всичко лошо за себе си.

- Амбър веднага се покажи.

Започнах да обикалям около апартамента. Нямаше къде толкова да се скрие.

Отидох чак в кухнята. Единственото място на което имаше някакъв шанс да се скрие.

Тогава я видях.

Не знам дали беше клекнала, за да се скрие. Само знам че с това бельо, в този тъмен апартамент и тя в светлината от луната беше шибано и дори болезнено възбуждащо.

- Малката шибано те виждам.

Не изтърпях повече тази криеница. Отидох и я взех. Метнах я на рамото си и тя изпищя от изненада.

Не издържах. Колкото и ме привличаше, толкова и ме дразнеше непокорността ѝ.

- Ник пусни ме!

Затегнах ръцете си около нея.

- Млъкни.

- Ник пусни ме!

В следващия момент я метнах на дивана и се надвесих над нея.

—————————————————————————

Май ще стане горещо?