I Hate Him

44 Част

Гледна точка на Амбър

Влезнах в колата и тряснах вратата под носа на Ник. Не ме интересува, той не е никакъв да ми взима бельото и да не ми го връща.

Качи се и тръгнахме от паркинга.

- Спри да се сърдиш.

- Гледай си работата.

Видях с периферията си да взима кутията си с цигари. Мамка му как мразех да пуши. Особено около мен.

- Мамка му.

Обърнах се към неговата седалка, а той смачка кутията си с цигари, е явно вече без.

- Виждаш ли? Не бях пушил толкова от около година, а вече свърших една кутия за вечерта и имам нужда от още.

И тъкмо бях решила че е малко по-мил и отново се превръща в непоносим задник.

- Не съм ти аз виновна и без това е по-добре да не пушиш.

Той зави по различен път без да отвръща на отговора ми и след около няколко минути бяхме спрели пред нещо като денонощен магазин.

- Стоиш тук.

Каза и слезе от колата. Чу се щракване и вратите се заключиха.

Той тръгна към магазина и влезе през вратата.

Мамка му това беше сигурно най-глупавата и необмислена идея която съм имала, но пък какво ще стане ако просто избягам сега?

Натиснах дръжката и тогава вратите се отключиха. Погледнах към магазина.

Стоеше и гледаше ядосано към касиера.

Мамка му ако не опитам ще съжалявам.

Събух точкетата си и отворих вратата колкото да се промуша.

Ник вадеше пари и в този момент затворих вратата и побягнах по празната магистрала или път, въобще не знаех къде се намирах.

Един глас в главата ми крещеше да се върна и да не насилствам късмета си, но другата все пак имаше надежда, че ще избяга.

Погледнах назад и видях как се отдалечавах от магазина.

Продължих да бягам колкото можех и се опитвах да не обръщам внимание на болката в краката си от студената земя.

Мамка му той не беше толкова лош, държеше се добре с мен, но не можех да му дам свободата си.

Тогава чух вик. Не се обърнах. Затичах се колкото можех. Усещах студена пот по челото си от напрежението. Роклята ми беше леко надигната, но тук нямаше никой. А и как да има в 3 или дори и по-късно през нощта?

Ако и сега Ник ме хванеше щях да съм свършена.

Тогава видях сянката си. Идваше кола. Зад мен. Щеше да ме блъсне?

Докато тичах изведнъж колата профуча покрай мен и спря. Джипа.

Преди да изчакам каквото и да е движение от колата се обърнах и побягнах наобратно.

- Спри се веднага!

Гласът му беше страшен. Същият като в онази нощ. Когато ме изнасили. Студен. Лош.

Чух стъпките му след мен и продължих да бягам докато не усетих силна, болезнена хватка да сграбчва косата ми и да ме спира.

Не, не, не, не.

Пръстите на другата му ръка се обвиха силно и се пропиха в кожата на врата ми болезнено, а ръката му издърпа косата ми вдигайки главата ми към ядосаният и студен, страшен Ник.

Очите ми се насълзиха, а от устните ми излезе скимтене. Мамка му пръстите му ме стискаха все повече и оставяха силна пареща болка по кожата ми.

- Казах ли ти да спреш?

Хватката около врата ми ставаше все по-силна, а в косата ми все по-болезнена.

- Отговаряй!

Не можех. Имах чувството, че не мога да помръдна.

Тогава той издърпа косата ми още и усетих как една сълза падна от окото ми и се стече по бузата ми.

- Ще те съсипя. Разбираш ли!? Не знаеш в какво се забърка.

Цялото ми тяло изтръпна и усетих още сълзи по лицето си.

- Сълзите ти няма да ме разубедят. Сега ще видиш какво значи изнасилване, мамка му.

Той не говореше, той ръмжеше, а болката от ръцете му беше непоносима.

Вдигнах ръцете си и опитах да мръдна ръката му от врата си, но тя беше като камък.

- Сега ли се сети за молби?

Пусна врата ми и ме задърпа за косата.

Изведнъж се озовах блъсната в нещо метално. Вратата на джипа. Отново усетих силната болезнена хватка около врата си, но той пусна косата ми.

- Какво си мислиш, че правиш?

Той затегна хватката си повече.

- Попитах те нещо!

- М-моля те Ник.

Усетих как той ме издърпа и изведнъж бях хвърлена върху нещо меко. Задната седалка.

Той трясна вратата, а аз побързах да се изправя седнала и да се свия зад пасажерската седалка.

Кожата по врата ми гореше и сълзи се стичаха по лицето ми.

Той влезе и седна на седалката си.

- Ти си една шибана кучка!