I Hate Him

59 Част

Гледна точка на Амбър

Всичко е прецакано. Не знам какво ми става, не мога и да разбера.

Защо му го позволявам. Не съм такава.

Не стена за никого, не се чукам с никого, бях девствена!

Не мога да...

Мислите ми бяха прекъснати от чукане по вратата. Продължително чукане по вратата.

Изправих се от леглото. Лежах от около няколко минути.

Тръгнах към вратата. Трябваше ли да я отворя?

Ник се къпеше.

Чукането продължи.

Няма нищо. И без това тениската му ми беше като рокля.

Отидох до вратата и я отключих.

Бавно и дори плахо отворих вратата.

Стъписах се когато пред мен се появи малко момченце.

Какво прави тук това дете? Ами ако се е загубило?

- Ти не си.

Каза с доста сладък глас и тръгна да се завърта, но аз клекнах, за да съм на височината му. Не изглеждаше на повече от 4.

- Хей, какво правиш тук?

То се спря и ме погледна. Леко му се усмихнах.

- Търся някого.

Повече се изненадах на факта, че детето знаеше английски.

- Кого търсиш?

Детето ме огледа и после ми се усмихна. Беше доста сладко.

- Търся вуйчо.

Търси кой?

- Вуйчо си ли?

- Да, мама ми каза че и той е тук някъде.

- Защо си сам?

- Ще ти кажа една тайна. Ти изглеждаш добра като мама.

Леко се усмихнах от думите му.

- Добре ще си мълча.

- Мама и татко много се карат. Помислих че вуйчо ще се радва да ме види.

- Сигурна съм че вуйчо ти ще се радва да те види.

- Може ли да ми помогнеш да го намеря?

Не знаех нищо в къщата, но не можех да оставя детето само.

- Не знам къщата.

- Аз мога да стигна до тази стая. Тук съм от няколко дни.

- Добре, тогава хайде.