Гледна точка на Амбър
Останахме сами и огледах стаята в която бяхме. Това ли е била стаята на Ник? Цветовете бяха в най-вече тъмно синьо. Леглото си беше доста голямо и с бели завивки. Имаше бюро и компютър, а вратата която беше в стаята със сигурност е баня. Имаше и доста голям гардероб който беше точно до прозореца, водещ към тераса.
Преди да видя още нещо, усетих топлия дъх на Ник по врата си.
- Майка ми те харесва.
Каза и сложи кичур коса зад ухото ми.
- И аз те харесвам...когато си послушна.
- Отново ли започваш?
- Tesoro не ми говори така.
- И как ти говоря Ник?
Той леко дръпна кичура ми.
- Сякаш не си си научила урока миналите пъти.
- Сега просто си измисляш оправдание.
- За какво?
- Много добре знаеш.
- Какво знам?
- Дразниш ме.
- Добре, какво е оправданието ми?
- По дяволите, просто си намираш нещо, за да ме чукаш.
Усетих усмивката му по врата си.
- Да, но не можеш да ми се сърдиш, сама знаеш колко съм пристрастен към теб.
Дишането ми се учести, когато усетих как ръката му отива под полата ми.
- Искаш ли да изпробваме колко издържливо е леглото от тинейджърските ми години, май тук направих първия си път.
Поклатих главата си.
- Отвратителен си.
Лек смях докосна ухото ми.
- Шегувам се, шегувам се, не съм бил с никой тук. Освен сега с теб.
- Ник не може докато сме в къщата на родителите ти.
- На кого му пука? Хайде бейби, знаем и ти, и аз, че отново ще ми се подчиниш.
- Не, няма.
- Да, ще го направиш, защото моето момиченце ме слуша.
- Не, няма.
- Не ми противоречи.
- Ти си един задник.
- По дяволите, сама си го просиш. Колко пъти ти казвам да не ме обиждаш.
YOU ARE READING
I Hate Him
RomanceТой я купи, каза че тя е негова, несъзнателно взе единственото нещо което тя пазеше с години, а тя...тя несъзнателно взе сърцето му без той дори да подозира, като не знаеше че нейното отдавна е прибрано при него. Амбър Лий - 17 годишно момиче, коет...
