I Hate Him

53 Част

Гледна точка на Ник

След така казано успокоението, нямаше и няколко минути и тя заспа. Сложих я на седалката до мен и я нагласих в тип легло, за да може да спи. Минаваше три часа, а щяхме да пристигнем към девет.

Аз мога и да не спя, но тя има нужда от сън.

По дяволите какво ми става? Не съм прегръщал никой досега. Не съм мислил за никой досега. Не съм заплашвал за никой досега. Не съм се извинявал на никой досега.

Какво ми правиш tesoro?

Дори и не съм наричал никого така досега, а още по-малко съм водил някой в дома си. Майка ми не се е радвала толкова много че дори да я нарече снаха, а баща ми искаше да се омъжа за сдружаване на фамилии, все едно много ми пука за желанията му...

По дяволите защо въобще говоря за брак?

Не аз полудявам, друг логичен отговор няма.

Или просто си толкова слаб че се влюби.

Млъквай по дяволите.

Как да се влюбя, не мога да се влюбя, за какво ми е? Тя си е моя и точка. Независимо дали иска или не. Друго не ми трябва.

Не съм се влюбил или нещо подобно. Това че тя ми влиза под кожата, а аз ѝ давам е съвсем друг въпрос.

Просто полудявам. Не съм слаб.

А относно до прегръдката, дори не знам как ѝ позволих.

Ненавиждах когато някой докоснеше гърба ми, затова и не позволявах на никой. Нямам нужда от прегръдки и такива глупости.

За първи и последен път. Точка.

Повече няма.

Загледах се във врата ѝ. Отново беше покрит с нещо. Не знаех нищо за гримовете освен че харесвах да размазвам червеното ѝ червило. 

Тя е моя. Това е изводът.

Ще размазвам нейното червило, ще събличам нейното малко прекрасно тяло, ще чукам само нея, ще се усмихвам когато я гледам как спи, защото по дяволите все още го правя, ще пуша когато ме ядосва и ще я наказвам когато е непослушна. Ще ходя след нея във всеки магазин и ще нося нещата ѝ, ще заплаша всеки задник който я доближи, ще я водя и взимам на училище, и ще се грижа за нея.

Защо? Защото е моя.