I Hate Him

73 Част

Гледна точка на Амбър

Два часа.

Той кара, а аз стоя.

- Ник.

Той продължи да кара сякаш не ме е чул.

Не трябваше да го ядосвам на рожденния му ден.

- Ник.

Сякаш си говорех сама. Така ли? Така искаше да играем!? Аз ли му бях виновна?

Да не иска да контролирам онзи!? Какво да направя!?

Ако иска пък да играе така, аз нямам проблеми.

Започнах да откопчавам ризата си и след секунди беше хвърлена на задната седалка.

Белият ми сутиен не беше нещо доста интересно, но пръстите му се затегнаха около волана и той го хвана с две ръце.

- Какво правиш?

Не му отговорих и тръгнах да хващам полата си.

Изведнъж той рязко отби от пътя.

Ръцете му ме хванаха и се озовах обкрачила го.

- Попитах те какво правиш?

- Каквото си искам.

- О, така ли?

- Да така.

- Подмазвачка.

- Нали си сърдит, защо ми говориш.

- Защото не съм. Млъквай.

Изведнъж ръката му се озова на тила ми и той разби устните си в моите. Другата мина по татуировката ми, преди да отиде на задника ми.

Ръцете ми се плъзнаха по врата му.

- Моя си ясно ли ти е?

Кимнах в целувката, когато ръката му се обви около врата ми.

- Не ме интересуват шибаните ти съученици. Ако онзи отново те доближи, ще отида и ще смачкам тъпата му физиономия, ясен ли съм?

След секунди се озовах на седалката. Той натисна някакво копче и паднах с нея назад.

- Ясен си.

- Точно така. Разбира се че ще съм.

Ръцете му отидоха под полата ми и свалиха бельото по краката ми.

- Отвори за мен.

Едва отворих устата си, преди той да натъпче доста грубо дантелата в устата ми.

- Това е за дето ме ядоса.

След това усетих косата му по гърдите, корема и накрая между краката си.