I Hate Him

29 Част

Гледна точка на Ник

Стоях с момчетата докато Амбър и приятелките им бяха на маса срещу нас.

- Просто казвам, че тези са шибано трудни.

- Кои?

Попитах докато Амбър гледаше недоверчиво към гаджетата на Сам и Луи.

- Ник!

Чух някакъв писклив глас. Завъртях се и видях някаква блондинка да идва към мен. Огледах я и я познах. Беше една от курвите тук.

Застана пред мен, а циците ѝ надути със силикон още малко щяха да изскочат от роклята. Май съм я чукал. Няколко пъти?

- От кога не си идвал тук?

- От скоро.

- И защо ме забрави?

Защото може би не те и помня.

- Нова ли си имаш?

Попита и се опита да звучи натъжено, но беше прекалено изкуствена.

- Да, имам си.

- О, и тя по-добра ли е от мен?

Погледнах към Амбър. Тя ме гледаше. Подсмихнах ѝ се и ѝ намигнах. Виждаше ме с тази и виждах как я оглеждаше.

- М да добра е. Много по-добра.

- Наистина ли!?

Каза и пискливия ѝ глас чак ме издразни.

- Поне не е мината от целия град.

Казах и намигнах. Тя направи обидено изражение и се завъртя. Тръгна нанякъде и се облегнах доволен. Погледнах към Амбър, но тях ги нямаше.

- Къде отидоха?

- Долу.

Каза Сам и тогава една сервитьорка дойде до масата ни и остави бележка.

- И явно се забавляват.

Каза Луи поглеждайки бележката.

Пие ли? Сигурно. Нека да пие. Какво толкова. И без това е под мое наблюдение тук. Няма къде да отиде.

- Дай да ги платя.

- Почакай да натрупат по-голяма сметка. Аз самичък мога да изпия девет шота с текила.

Засмях се.

- Ти можеш да изпиеш всичко сам Луи.

- И съм горд с това.

- Знаем.

Засмях се на гордостта му. Взех си една цигара от кутията му и си я сложих в устата.

- Ник!

- Само една е.

Казах и нагорещих края със запалка. Димът изпълни устата ми и излезе.

- И сега, какво става?

- С кое?

- Как с кое Ник? Да не мислиш, че забравихме факта, че купи Амбър.

- О, ами честно казано бях в Ню Йорк защото се опита да избяга.

Сам ме погледна обвинително.

- И после?

- После се върнахме.

Може и да изглеждаха гадни, но си имаха приятелки с чувства, а и не бяха толкова груби към жените въобще.

- Ник, знаем че не можеш да държиш гнева си дълго.

- И какво?

- Е?

- Какво!? Да не мислите, че съм я ударил? Нормални ли сте?

Тогава чух гласа ѝ. Гласа ѝ се чуваше от тонколоните.

-О, ти си една от красавиците. Как се казваш мила?

- Амбър.

Оставих светкавично цигарата и погледнах момчетата които бяха също заслушани.

- Е Амбър с какво бельо си тази вечер?

Станах и се затичах до балкона. Видях я по средата на подиума стояща в късата си черна рокля пред всички онези. Тя ме видя и ми се подсмихна.

- С черно.

После отклони погледа си от мен. По дяволите да не би да си мислеше да се съблече по бельо!?

Побягнах към стълбите. Слезнах долу и видях как водещата слизаше от сцената.

Светлината остана само по Амбър. Не осъзнавах колко бърз съм бил докато не бях вече на стълбите . Качих се горе и я взех като я метнах на рамото си.

Отидох към стаите зад сцената и влезнах в една.

Очите ми отново се замъглиха. По дяволите ще полудея.