Лошо момиче

1.

Вече беше 10:30 ,а аз още се излежавах върху мекото си легло.Вече съм на 22 години но,старите навици да се излежавам до късно не са отминали.В стаята ми влезе Мая.Най - добрата ми приятелка.Беше толкова щастлива,че като влезе започна да танцува. Аз се превивах от смях на смешните ѝ танцувални умения.След като ме видя и разбра на какво се смея се направи на сърдита, а аз още повече засилих смеха си. След няколко секунди и тя се присъедини към мен.

След 10-15 минути смях се успокоихме.Аз я попитах:

-Защо беше толкова щастлива?

-Аз и все още съм. Айде оправяй се и слез в хола.

-Мързи ма.

Простенах силно,а тя се захили.

-Чакаме те долу.

Аз само кимнах и тя излезе.Отидох до банята за да си взема 15 минутен душ и за да си измия зъбите.След като излязох от банята отидох до гардероба си и взех едни панталони с висока талия и бял потни на който пишеше "83".Запасах потника в панталоните и си обух новите ми adidas neo с платформа. След това сресах дългата ми права синя коса.Реших да я оставя пусната.След това си сложих спирала и гланц за устни.Ми да,само толкова грим слагам.Не съм кифла за да си слагам по пет кофи грим на лицето.

Спомням си майка ми как ме караше да се гримирам,но аз все ѝ отказвах.След време тя се отказа.

При спомена за майка ми стиснах силно гланца който държах в ръката си.Питате какво се случи през последите шест години?! Ами думата е една "отмъщение".Да точно така! Искам да отмъстя на онези копелета който убиха семейството ми,но нищо не намерих.Изродите добре се укриват.Разбрах само,че са някаква банда дето дава пари на хората и ако не ги върнеш до дадения от тях срок те убиват.Също така разбрах,че се състезават с коли. 4 години ми трябваха за да се науча да карам като професионалист и успях.С моята група постоянно ходим на състезания с коли и винаги печелим.Да моята група.Съдбата случайно ме срещна с тях.

*Ретроспекция*

Разхождах се из тъмните улици на Ню Йорк с надеждата някой психично болен да ме застреля.Както застреляха и родителите ми.

Очите ми се насълзиха при спомена за тях.Избърсах сълзите и се блъснах в някой.Желанието някой да ме убие веднага си замина и на негово място дойде страхът.

Вдигнах внимателно глава и пред мен стоеше едно момче горе-долу на моята възраст.Аз му се усмихнах на криво и казах едно: