13.

1K 48 3
                                    

Джесика

Беше 9:21 и аз трябваше да ставам.Отидох до банята,взех си 20 минутен душ и си измих зъбите.Отидох до гардероба си и си взех едни къси,неоново зелени панталони,черен потник и си обух обувките на neo adiddas.Сложих си спирала и гланц за устни с вкус на праскова.Вързах си косата на висока опашка и бях готова.Днес смятам да отида до някой фризьорски салон за да си сменя цвета на косата.Взех си една малко чантичка и сложих там телефон,пари,ключове.Ключовете за колата ги взех в ръка.Слязох долу и всички бяха на масата.След като ме видяха,че ще излизам започнаха с въпросите:

-Къде отиваш?

-Пак ли ще се прибираш в 3 сутринта?!

-Коя кола ще вземеш?-Това беше Ник .Няма как да му сбърка дразнещи глас.

-Теб само това ли те интересува Ник?-Попитах докато си вземах една ябълка.

-Къде отиваш?-Попита ме Крис.

-Във фризьорския салон за да ми боядисат косата.-Казах аз докато отхапвах от ябълката.

-Кога ще се върнеш?-Попита Джейк.

-Като съм готова!-Казах аз и вече тръгнах към гаража.Взех си lamborghini murcielago. Добре,че момчетата донесоха и останалите коли иначе не знам какво щях да правя без тях.Щях да си спечеля,но до тогава не знам.Качих се в колата и потеглих с бясна скорост.След 20 минути бях пред някакъв си салон.Слязох от колата си и я заключих.Влязох в салона и едно младо момиче на около на 19 ме посрещна с широка усмивка.

-С какво да ви помогна?-Попита ме дружелюбно.

-Искам да си сменя цвета на косата.-Казах със същия тон,който и тя използва.

-Добре,седнете.-Каза ми.Седнах да единия стол и ѝ обясних какво точно искам да представлява косата ми.Тя се захвана да прави осветителя за косата.Докато работеше по него я видях,че не беше толкова щастлива като преди малко.Явно и има нещо.Дойде до мен и започна да слага осветителя върху косата ми.Аз се възползвах от момента и я питах:

-Струва ми се,че нещо ти тежи?!-Казах аз и видях в огледалото физиономията ѝ.

-Много ли си личи?-Попита тя леко притеснено.

-Не,но виждам,че има нещо което ти тежи.-Казах аз и тя се усмихна на криво.

-Ами да....Няма на кой да си излея душата.Нито във вкъщи,нито на колегите...Тук всички са интриганти! Направо дърти клюкарки по на 20 години!-Каза тя и се засмяхме на изказването ѝ.

Лошо момичеTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon