Лошо момиче

26.

Джесика
Минаха 3 дни от случайната ми срещата с Брад и Саманта. Не знам защо, но след като Брад ми каза, че почти през цялото време, в което сме били гаджета е бил и със Саманта,аз изревнувах. Дали все още имам чувства към него или е защото ми е първата любов? Не знам.... По объркана съм от всякога. Имам нужда да изпусна парата. Може да се обадя на Ан.
Станах от леглото си и отидох до бюрото за да си взема телефона, но него го нямаше там. Претърсих шкафовете и гардероба, но нямаше и следа от него. После се сетих, че го оставих в джоба на дънките си, които са....
-Не, не, не, не...- Излязох от стаята си и на бегом отидох до мазето, но пералнята вече беше пусната, а черните ми дънки бяха там. Побързах да я изключа. Извадих дънките, но вече беше късно. Целият ми телефон беше мокър и не искаше да се включи.
-Тази седмица не ми върви!- Казах леко тъжно. Сложих дънките обратно в пералнята и я пуснах. Отидох до кухнята и там бяха Джейк, Крис и Майк.
-Кой пусна пералнята?- Попитах спокойно докато разглеждах какво има в хладилника. Накрая си взех една кола в кенче.
Аз... Защо?- Каза Майк и извадих телефона от джоба си и го поставих на масата, а той го взе в ръцете си.-Извинявай, не знаех, че е там.-Каза той и се приближи към мен за да ме прегърне.
-Нищо... И без това ми трябваше нов.- Казах и си отворих кенчето, но то направи вулкан и опръска и двама ни.- Съжалявам...-Казах толкова тихо, че не съм сигурна дали аз самата се чух.
-Няма нищо... Заслужих си го заради телефона.- Каза и ми се усмихна с неговата зашеметяваща усмивки, че нямаше как да не му отвърна.-Ще отида да се преоблека.-Каза и ме целуна нежно по челото. Аз само кимнах и той се запъти към стаята си. Седнах на един от столовете и зарових лицето си в шепите си и заплаках. И аз не знам точно за какво, но просто имах нужда да го направя. Някой погали косата ми и вдигнах поглед за да видя кой е и беше Крис.
-Какво ти има Джеси?-Попита с мил тон, а Джейк ми подаде чаша с вода.
-Не знам...Не знам какво чувствам, не знам какво искам, не знам какво мисля.... Нищо не знам...-Казах отчаяно и една сълза се плъзна по вече мократа ми буза. Знам, че би трябвало да съм силна, да не плача, но и аз имам чувства.-Просто този живот ми омръзна... Омръзна ми всеки път да ви излагам на риск, омръзна ми да убивам, омръзна ми да гледам чужда кръв по ръцете си, омръзна ми да тренирам 24/7 за да не умра, омръзна ми да бягам от онези копелета, които искат да ме видят мъртва... -Направих кратка пауза.-Омръзна ми... - Казах вече с пресипнал глас. Погледнах към момчетата и те ме гледаха съжалително.
-Не прибързвай със заключенията.-Каза ми Джейк с мил тон.
-Не издържам повече на този живот! Искам просто да имам нормален живот... Да ходя по купони, да ходя на плаж, да се забавлявам и да не живея в страх, че някой ще изникне от нищото и ще ме застреля... Когато започнах това преди шест години си мислех, че ще издържа до край, но ме мога... Дойде ми в повече... Единственото, което ми хареса от всичко това са състезанията... Това е единственото нещо, което ме кара да се усмихвам дори и в най-трудните ми периоди. Дори вие не ми помагате момчета... Всеки път когато ме карате да се усмихвам си припомням, че вие живеете в страх заради мен..... Наистина Мая беше права.-Казах това и се пречупих. Сълзите не спираха да текат и колкото повече се опитвах да ги спра, толкова повече се засилваха.
-Не знаехме, че се чувстваш така... Не знаехме, че те е страх.-Каза тъжно Джейк, а Крис беше забил поглед в пода. Аз се по успокоих и си изплакнах лицето.
-Вече знаете!... Момчета... За Макс.... - След като споменах името те веднага ме погледнаха.-Ще се справя и сама... Стигнах до тук и ако се откажа ще е жалко... Върнете се в Маями и започнете живота си на чисто и ако не искате да ме виждате повече няма да ви виня... Наистина искам да се върнете там или където и да е другаде само не тук.-Казах с болка в сърцето, но така ще е по-добре за тях.
-ТИ ЛУДА ЛИ СИ!? ИСКАШ ДА ЗАМИНЕМ И ДА ПРЕКЪСНЕМ ВСИЧКИ ВРЪЗКИ С ТЕБ!? Е ПОЗНАЙ КАКВО.... НЯМА ДА СТАНЕ! СТИГНХМЕ ДО ТУК ЗАЕДНО И ЩЕ ПРИКЛЮЧИМ ТОВА ЗАДНО! НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА СЪГЛАСНА ЛИ СИ НЕ СИ ЛИ!-Започна да крещи Крис... Изглеждаше меко казано бесен.
-Момчета аз... - Започнах, но той ме прекъсна.
-Стига Джесика!-Каза и излезе от кухнята и Джейк тръгна след него. Обърнах се и до врата стояха Ник, Стивън и Майк. Тази седмица ми е скапана! Те ме гледаха съжалително. Само Майк ме гледаше разочаровано. Какво съм направила?
-Какво Майк? Какво? Аз нямам ли чувства, не мога ли да си излея душата? В този момент би трябвало да си до мен и даме успокояваш, а ти ме гледаш разочаровано. Не мога да повярвам що за гадже си!- казах и излязох от кухнята. Отидох в гаража и си взех една кола. Даже не погледнах какъв модел беше. Запалих двигателя потеглих без посока.
След горе-долу 30 минути каране стигнах до някакъв хълм. Слязох от колата и се качих на хълма. Легнах по гръб и се загледах в небето. Обмислях какво да правя. Дали да не отида и да убия Макс сама? Само така няма да изложа момчета на опасност... Не искам да пострадат... Страх ме е да не им се случи нещо. Това е най - добрият вариант... Ще го направя! Още тази вечер!... Ще го направят пък каквото ще да става! Изправих се и отидох до колата си. Качих се и отидох до най - близкият магазин за телефони. Имах нужда да поговоря с някой.
Влязох вътре и една госпожа горе-долу на 30-35 години ме посрещна с топла усмивка.
-С какво да Ви помогна?-Попита ме тя дружелюбно.
-Искам д си купя нов телефон.- казах и тя ми направи знак да я последвам.
-Определен модел ли търсите, или...
-Не, марката няма значение.-Казах и започнах да оглеждам телефоните. Накрая си избрах iphone6.
-Госпожице, този телефон не е евтин. Не всеки може да си го позволи.-Тя какво иска да каже с това?
-Моля? Така ли се държите с всичките си клиенти? Щом съм дошла тук за да си купя телефон значи имам материалната способност за да си го позволя! Колко струва?-Попитах ядосано, а тя ме гледаше с разширени очи.
-800 долара.-Каза и ме погледна. Аз извадих парите и започнах да броя 800 долара.
-Съжалявам, че са по 100 долара, но нямам по дребни.
-Няма проблем. Ето.-Тя ми подаде една торбичка, а там беше кутията на телефона заедно със слушалките и зарядното. Излязох от магазина и започнах да вървя в произволна посока.
Извадих картата от джоба си и я поставих в новия си телефон. Включих го и започнах да търся номера на Ан в указателя. След дълго търсене най сетне го бях намерила и вече я бях набрала. Тя ми вдигна почти мигновено.
-Джес, радвам се, че се обади!-Каза тя радостно.
-Как си Ан?-Попитах леко тъжно.
-Аз съм добре, но ти май не си... Какво е станало?-Попита разтревожено.
-Дълга история... Ако нямаш ангажименти...-Започнах, но тя ме прекъсна.
-Нямам, разказвай!-Каза и аз започнах да ѝ разправям за Брад и Саманта. Спестих ѝ останалата част.
-... И сега съм страшно объркана.-Казах отчаяно докато сядах на една пейка.
-Горичката... И аз съм изпадала такова положение... Спокойно, нямаш чувства към него.. Така е защото той е първата ти любов. Не се притеснявай!
-Дали?-Попитах несигурно.
-Определено!-Увери ме тя и аз наистина се успокоих след този разговор.
-Благодаря и съжалявам!-Казах и се усмихнах леко.
-За какво съжаляваш?
-Обадих ти се и говорихме само за моите проблеми...-Казах и забих поглед в земята.
-Хей, не се притеснявай! За това са приятелите!
-Благодаря... Отново!-Казах и се засмях леко.-Ти какво правиш?
-Имам среща след час, а не мога да си избера рокля... Твой ред е да ми помогнеш!
-Слушам!
- Двоумя се между две рокли. Едната е тъмно синя, стига ми малко над коленете и е разкроена, а другата е черна, прилепнала, с тънки презрамки и ми стига до средата на бедрата... Ще умра! Помогни ми!-Аз се замислих за секунда.
-Черната! Комбинирай я с черно кожено яке... Какви обувки си избрала?-Попитах ентусиазирано.
-Тъмно червени, 10 сантиметров ток.
-Идеално!-Казах развеселено.
-Златна си! Благодаря!-Каза тя и можех да усетя как се усмихва.-Джес, ще затварям, че сигурно ще закъснея.
-Добре. Късмет на срещата! Хубав ли е?-Попитах шеговито.
-Много! Хайде ще затварям... Обади ми се пак, ако имаш време!
-Непременно! Чао.
-Чао Джес.-Каза и затвори. Наистина се надявам срещата ѝ да мине добре.