BAD BLOOD

Не мога да дишам...

1 година преди сватбата на Джош (бащата на Тара) и Леа (майката на Камерън)....
Вървях по тъмните улици на Ню Йорк и се чудих защо въобще живеем като накрая умираме.Мислех си колко труд и време отива на вятъра след като умрем.Защо съм в лошо настроение ли?Не съм.Просто живота е несправедлив и понякога не нужен.Защо ми отне най-скъпото нещо в живота?Защо ми отне майка ми?Защо баща ми се запозна с кучката Леа?Защо живота ми е пълен с проблеми и нещастия?В главата ми се въртяха толкова много въпроси,на които нямах отговор.Или просто не знаех къде да го търся.
Докато размишлявах над въпросите ми усетих чуждо присъствие около мен.Някой ме хвана за рамото.Обърнах се и веднага хванах и извих ръката на непознатия човек.
-Кой си ти?Отговори ми веднага или ще ни счупя ръката.-заплаших аз.
-Няма да стане толкова лесно,любов!-чух така познатия ми глас на бъдещия ми брат - Камерън. Камерън ме хвана за кръста и започна да ме носи в някаква неопределена посока.Започнах с хватките,които баща ми ме беше учил за защита,но не работеха.Опитах се и с бокс,но нищо не се получи.След дълготрайна борба с похитителя ми,ако мога да го нарека така,въздуха ми започна да свършва.Дишането ми стана тежко.
-Какво ти става?Защо дишаш така?-попита притеснено Камерън и ме постави да легна на студения асфалт.
-Аз...Имам....Астма.Трябва...ми....инхалатора.-започнах да говоря аз и на последната дума припаднах.
Гледната точка на Камерън:
След като чух думите на Тара я взех на ръце и тръгнах към болницата.През цялото време се молех да оживее.Молех се да е пак до мен и да ми крещи и да ме бие.Исках да съм на нейно място в момента.Не бих могъл да живея без нея.Тя не го разбира,но аз изпитвам повече от просто приятелски или братски чувства към нея.Аз съм влюбен в нея.Обичам я!И ако се събуди отново съм решен,че ще й го призная.Бягах с всичка сила.На 15 минута стигнах.Влязох в болницата с гръм и трясък и обясних на лекарите всичко,а те реагираха светкавично като провериха пулса й.НЯМАШЕ ПУЛС.Вкараха я в интензивното и заредиха онези апарати за нормализиране на дишането.
1-ви път- Нищо.
2-ри път- Нищо.
3-ти път- Нищо.
4-ти път- Има пулс.
Боже,благодаря ти,че я спаси!Благодаря ти!!!!!
Здравейте,това е новата глава.Получи се доста драматична,но се надявам да ви харесва.Извинявам се,ако има грешки допуснати от невнимание.
Ще можем ли за съберем?:
-5 харесвания.
-Поне 2 коментара!
ЧАО!♡♡♡♡