BAD BLOOD

Обичам те!

Неутрална гледна точка:
Тара седеше на една от болничните пейки забила поглед в земята и прокарала пръсти в черната си коса.Очите й бяха червени и подути от немалкото количество сълзи,което беше изплакала.
Всяка минута за нея минаваше като час,а всеки час - като ден.
Не беше сигурна защо,но имаше чувството,че е сигурна със Сам и не искаше да го изгуби.
Гледната точка на Тара:
Докато се взирах вече може би от 3 часа в пода усетих топла ръка да докосва рамото ми.Повдигнах глава и видях...Камерън.
-Какво за Бога правиш тук?!Махай се!-изкрещях аз преди той дори да се е опитал да проговори.
-Тара,изслушай ме!-повиши тон той като стисна силно ръката ми,причинявайки ми болка.
-Пусни ми ръката!-изсъсках аз и
отскубнах ръката си от неговата с всичка сила.
-Тара,няма да се измъкнеш толкова лесно!-изкрещя зад мен като аз вече вървях спокойно по коридора на етажа.
-Стой и гледай.-изкрещях в отговор аз и една самодоволна усмивка се появи на лицето ми.
Изведнъж чух стъпки зад мен,които определено бяха на Камерън.Рязко обърнах глава и засякох погледа си с неговия.
-Тара,а-а-аз...Обичам те!-изкрещя последният думи той и сля устните ни в целувка.В началото се зашеметих,но след това не знам какво ми стана,но му отвърнах.Та аз даже задълбочих целувката!
Какво направих,Господи?!
Поради недостига на въздух се отделихме и той заби погледа си в мен.Аз сторих същото. Взирахме се в продължение на няколко минути докато той не проговори.
-Обичам те!-изшептя той.
-Това беше грешка...-заявих аз и сведох глава готова да си тръгна.
-Кое беше грешка,Тара?!
Това,че ми отвърна или чувствата ти към мен!?Знам,че ме обичаш!Виж...-каза той и постави ръката ми върху сърцето му.-То бие за теб!За теб и за детето ни.-погледна му в очите и постави ръката си върху корема ми.
-Камерън...А-а-аз..-опитах се да кажа нещо,но той ме прекъсна.
-Шшшт,не казвай нищо.-постави пръст върху устните ми и ме придърпа в прегръдка.Аз зарових глава в тениската му и изшептях.
-Обичам те...-накрая започнах да плача.Та аз съм го обичала през цялото време.Защо не го забелязах?!Може би,защото поглеждах на нещата само от лошата страна.Може би бях твърде голяма песимистка.А може би просто съдбата е решила да ме събере с него точно днес,в този час,в тази минута и в тази секунда.
-Ка-а-ам,сега какви сме?-попитах плахо аз като се отделих от прегръдката му,колкото и да не ми се искаше.
-Ти си моя,мила!-прошепна той и ме погледна право в очите и разби устните си върху моите.Толкова много чувства изпитвам в момента.Сърцето ми тупти толкова силно,че го чувам в ушите си,а пеперудите в стомаха ми се разбунтуваха толкова силно.
Любовта е обзела цялото ми тяло.Чувствам я навсякъде. Той ми влияе толкова положително. Дори не мога да си представя как съм усещала омраза към него досега.Може би бях твърде заслепена,че са видя добрата му страна,да усетя чувството наречено "любов".
Официално е:Влюбена съм в Камерън Александър Далас.

Елица се сети,че има история не се притеснявайте!Жива съм и ми остават още около 70 годинки живот.Тъй, както обичайно благодаря да четенето и ви моля да изразите мнението си!
Чао,баета!!😍😍😍😘😘😘💙💙💙💙