BAD BLOOD

Сам.

Събудих се от слънчевите лъчи,които преминаваха през пердетата и осветяваха цялата ми стая.Погледнах към часовника ми,които беше върху нощното ми шкафче и веднага подскочих,когато видях,че е 9:30.Веднага изтичах в банята като измих зъбите и лицето си.След това си взех много бърз душ и излязох обвита кърпа около тялото ми.Веднага извадих от гардероба ми едни черни скъсани на коленете дънки,бяла широка блуза и бяло бельо.Облякох се много бързо и се заех с косата си.Реших,че ще я вържа на конска опашка,както обикновено.След това обух бели кецове на Nike и изхвърчах със скоростта на светлината през вратата,като дори не поздравих Леа и баща ми.
Влязох в едно такси,което видях по пътя и му казах точния адрес на болницата,в която ще се извърши аборта.Шофьорът се оказа доста дружелюбен и учтив и вместо да скучая по време на пътя си поговорих с него.Е,въпреки приятния ни разговор трябваше да тръгвам,така че му платих нужната сума и излязох от колата като той ми даде номера си, за да се видим някой ден.Беше доста млад за таксиметров шофьор.Изглеждаше на около 20 години, с тъмно-черна коса и мръсно сини очи.Беше доста привлекателен,а и беше много мил с мен.
Веднага влязох в болницата.Там ме посрещна една ниска жена на средна възраст.
-Здравейте,мога ли да ви помогна по някакъв начин,госпожице?-попита учтиво тя с добронамерена усмивка.
-Ами всъщност да.Имам запазен час за аборт.-съобщих аз и отвърнах на милата й усмивка.
-Как се казвате?-попита вече сериозно тя.
-Тара Уест.-отговорих й тихо аз,а тя започна да търси из списъка с имена.
-О,госпожица Тара Уест!-възкликна тя и аз я погледнах с надежда.
-Да...Мога ли да вляза вече?-попитах с леко раздразнение аз.
-Ще се наложи да изчакате,госпожице.Гаджето ви трябва да дойде скоро!-отвърна с усмивка тя,а аз я погледнах недоверчиво.
-Какво гадже?Аз нямам гадже .
-Г-н Далас.Той каза,че има изненада за вас.-възкликна с широка усмивка тя,а аз изпуфтях и се опитах да стана,но жената ме спря.
-Господина ми каза да не ви пускам да си вървите.-сериозно каза тя и погледна към мен.
-Но...-опитах се да кажа нещо аз,но тя ме прекъсна и ме обърна в другата посока,където видях Камерън.В ръцете си държеше букет червени рози и огромно мече.Приближи се към мен и ми ги подаде.
-Какъв е повода?-попитах раздразнено аз,като оставих нещата върху стола до мен.
-Никакъв.Просто те обичам толкова много и искам да ти го показвам всеки ден.-отвърна той наблюдавайки действията ми и взирайки се в устните ми.
-Аз не те обичам.Не го ли разбра вече?!-разкрещях се аз и по този начин ме чу цялата болница.
-По-тихо!Не искам цялата болница са разбере за отношенията ни!-предупреди той.
-Знаеш ли колко ме интересува?-опълчих се аз,а той ме целуна грубо.Аз не му отвърнах.Напротив опитах се да го избутам,но той ме държеше твърде здраво.Аз се опитах да изкрещя,но не можех.Изведнъж през вратата влезе таксиметровия шофьор - Сам.
Той видя,че се съпротивлявам и веднага дотича при нас и избута Камерън от мен.
-Какво правиш!?Не виждаш ли,че се целувам с приятелката ми!-разкрещя му се Камерън,а той веднага измести погледа си към мен.
-Тара,вярно ли е,че сте гаджета?-попита ме тихо и спокойно той.
-Не,Сам.Бременна съм от този изнасилвач и идиот.-отговорих аз като направих погнусена физиономия.
-Значи може да го пребия?-попита Сам.
-Да,може.Стига ти да не пострадаш.-потвърдих аз и Сам удари главата на Камерън с юмрук,но и той не остана по-назад като удари на Сам силен юмрук в стомаха.Сам изрога,но веднага се възтанови и атакува Камерън с няколко поредни удара в челюстта.
Камерън беше на земята,а Сам продължаваше да го удря,като се беше настанил върху него и му нанасяше удар след удар.Камерън по някакъв начин събра сили и се ками върху Сам като започна да го налага яростно с юмруци.
Аз от своя страна не можех да помръдна.Не можех да усмисля какво по-точно се случваше.Чувствах се като в сън,от който вече исках да се събудя.Разклатих глава и излязох от транса ми.Веднага прибягах при тях и махнах Камерън от Сам.Той ме погледна ядосано и се опита да ме докосне,но аз ударих ръката му и го изгоних.Той си тръгна с наведена глава.Аз застанах над Сам,който лежеше на земята,отпуснал безжизненото си тяло върху студените бели плочки.
-Сам,Сам добре ли си?-попитах с надежда и страх в гласа си,а той повдигна треперещата си ръка и докосна леко бузата ми,по която се стичаше малка сълза.Той я почисти и ме погледна в очите и каза:
-И-искам д-да у-убия т-този н-нещастник.-това бяха последните му думи преди да припадне.Имаше пулс,но изгуби доста кръв.Трябва да го прегледа лекар.Аз заплаках със силен глас и две медицински сестри дойдоха при мен и ме вдигнаха от него.Седнах на един стол.Трима лекари принесоха Сам в операционната.Оставаше ми само да чакам...
Здравейте!Ето я и новата глава.Надявам се за ви харесва!Направих я по-дълга, за да се реванширам за предния път.Изразете мнението си в коментарите.Благодаря на всички, които следят историята и я харесват!Обичам ви!
Чао!!!