BAD BLOOD

Не.

Изпитвам ли нещо към Камерън или просто си въобразявам?Но дори и да изпитвах нещо към него връзката ни няма как да просъществува,защото все пак той вече ми е доведен брат!Камерън е един безчувствен човек с ледено сърце защо ще имам чувства към него?!Колкото и да не ми харесва,обаче изпитвам някакви симпатии към него,но не мога да ги нарека любов.По-скоро бих казала,че това е увлечение и нищо повече.
Размишлявах върху тези въпроси,докато вървях по пътя за вкъщи.Докато си говорех със съзнанието ми срещнах Джак.
-Хей,Тара!Защо си толкова замислена?-попита ме той.
-Откъде пък го измисли това!?Не съм замислена.-отговорих му аз.
-Тара,познавам те от 5 - годишна и знам,че докато мислиш за нещо,което те притеснява си играеш с гривната,която майка ти ти подари и сега го правиш също!-повиши тон той.
-Леле,Джак наистина ме познаваш много добре!-той извъртя очи.
-Разбира се,Тара!А сега ще ми кажеш ли какво става?-настоя Джак.
-Добре,но нека отидем в Старбъкс!-предложих аз.
-Добре,хайде!-каза Джак и тръгнахме към кафенето,което се намираше на 2 минути от местоположението ни.
-Е,Тара какво ще си вземеш?-попита Джак.
-Студен чай с горски плодове (Passion Tea).
-Добре.Един Passion tea и едно лате,моля.-поръча той.
-Заповядайте.7,80,моля.-каза му продавачката и той взе напитките като й подаде парите.Дойде на масата и ми подаде чая.
-Сега разказвай.-подкани ме той и аз му разказах всичко за случилото се с Камерън.
-Ще му простиш ли?Аз лично не бих му простил,ако бях на твое място.-съобщи Джак.
-Ами и аз съм на твоето мнение,но как ще живеем в една къща като сме скарани?!-попитах отегчено аз.
-Ами ще измислиш някакъв вариант.Ако трябва пак ти казвам ще дойдеш да живееш при мен.-отвърна ми той.
-Ще помисля над този вариант Джак!-казах аз и двамата се засмяхме.
Доизпихме питиетата си и тръгнах ме.Всеки потегли в своята посока.Вървях към дома ми около 7 минути и накрая се намирах пред вратата.Понечих да извадя ключа си,но вратата рязко се отвори и застанах лице в лице с Камерън.Когато ме видя се усмихна до уши и ме заговори:
-Тара,реши ли?-попита ме той.
-Да.Нещата между нас няма да се получат и не мога да ти простя толкова лесно,след като ти почти ме изнасили.-отговорих му аз.
-Добре.Така да бъде,Тара.Ще съжаляваш,че не ми прости,но ще бъде твърде късно.Ще ти съсипя животеца до такава степен,че няма да ти се живее повече.-каза толкова спокойно,но в същото време гневно той и излезе от къщата,а аз останах безмълвна.
Здравейте!Това е новата глава.Знам,че се получи доста скучна,но нямам муза.Надявам се да ви е харесала.
Извинявам се,ако има грешки допуснати от невнимание!
ЧАО!!!