Undercover

Chapter 2

- Скай размърдай си спящия задник ! Ще си проспиш младостта. - пискливият глас на леля подразни слуховите ми рецептори , а от устата ми излезе дълбока недоволна въздишка. Отворих леко очи , при което главата ми моментално бе бомбардирана от досадната мигрена. Масажирах слепоочията си , притъпявайки болката в пулсиращата си глава.

- Скай не ме карай да се качвам горе. - тази жена , ще ме побърка.

- Стой си долу . Не искам да съм виновна ако си повредиш изкуствената става. - гръмкият й глас достигна и до моята стая. Всяка моя сутрин започваше с викове и завършваше с доста калорична закуска. Факта , че съседите ни , не комуникираха с нас не ме учудваше, като се има в предвид , че с леля ми им правехме номера. Недоволно се завъртях в леглото си , оглеждайки електронният часовник , който най - спокойно продължаваше да отброява секундите.

Първото нещо което направих , след като се отделих от леглото си , бе да проверя телефона си. Внимателно го отключих, но едно нещо си навлече вниманието ми . Имах непрочетено съобщение. Непознат номер !? Интересно!

Запознах се добре с дейността и изискванията ти . Имам една задача за теб , която съм сигурен , че ще те заинтригува. Ще те чакам на крайпътният ресторант на околовръстното точно в 15,31. Ще стоя на третата маса от към страната на прозореца. Не закъснявай !

Супер , намерих си работа за най - малко три дни. Заключих телефона си , смених батериите на фотоапарата си , след което го прибрах в раницата , добавяйки още няколко резервни части за него. Щом подготвих раницата си за поредното рандеву из квартала , бях готова да сляза и да закуся. Излязох от стаята си и се насочих към кухнята на долният етаж , в която леля готвеше поредната партида от сладкиши нужни за ежедневният разход на сладкарницата.

- Жено , защо някой ден просто не ме оставиш да си поспя ? - започнах с въпросите , още докато слизах по стълбите.

- Защото този ден беше вчера . Пък и имам нужда от помощ. - внимателно влязох в кухнята , заварвайки я в пълен безпорядък. Леля моментално ми подаде една от престилките , които спокойно си висяха на закачалката.

- Какво трябва да приготвив за днес ? - обичах да помагам в приготвянето на сладкишите , защото имах правото да ги опитам преди да ги сложа във витрините за продажба.